— Наблюдавай ме за признаци — каза той. — И донеси Принсеса, за да изяде другото яйце.
— Дадох й вече едно яйце в чест на завръщането ви — обясни слугата. — Дадох по едно яйце и на Бойз и Уили.
— А на Готс?
— Градинарят каза, че Готс не бива да яде много, докато не зараснат раните му. Пострада сериозно.
— Какво представляваше боят?
— Беше много ожесточен. Премятаха се близо миля. Изгубихме ги от очи в драките отвъд градината. Боричкаха се съвсем безшумно, както сега се бият. Не зная кой е победил. Биг Готс се прибра пръв и превързахме раните му. Промъкна се в патиото и се просна до цистерната. Не му стигаха сили, за да скочи на покрива й. Фатс пристигна чак след час, превързахме и неговите рани.
— А помниш ли колко сладки бяха двамата, когато бяха братчета?
— Помня. Сега пак се страхувам Фатс да не убие Готс. Сигурно е с около един фунт по-тежък.
— Готс е знаменит борец.
— Вярно, сеньор. Но представете си само какво означава цял фунт.
— Не смятам, че тая разлика има такова значение при котките, каквато има при петлите-борци. Ти мериш всичко с теглото на птиците-борци. Разликата в теглото не е от голямо значение и при хората, освен ако някой сам не се изтощи, за да смъкне от теглото си. Джек Демпси101 тежеше само 185 фунта, когато стана световен шампион. А Уйлърд102 тежеше 230 фунта. И Готс, и Фатс са едри котараци.
— Така, както се бият, един фунт представлява страхотно предимство — забеляза Марио. — Ако за борбата им се правеха облози, никой не би се отказал от един фунт. Не биха се отказали дори от унции.
— Донеси ми още няколко банана.
— Моля ви, сеньор!
— Сериозно ли вярваш в тия щуротии?
— Не са щуротии, сеньор.
— Тогава донеси още едно уиски с минерална вода.
— Щом заповядате.
— Само моля.
— Молбата ви за мене е заповед.
— Тогава донеси!
Слугата донесе уискито с лед и студена газирана минерална вода. Томас Хъдсън го пое и каза:
— Наблюдавай ме за признаци. — Загриженият вид на тъмното лице на Марио му отне желанието да го дразни и той додаде. — Бъди уверен, че няма да ми навреди.
— Сеньорът знае какво прави. Но бях длъжен да го предупредя.
— Съгласен съм. Предупреди ме. Дойде ли вече Педро?
— Не, сеньор.
— Щом дойде, кажи му да приготви кадилака, за да слезем веднага в града.
„Сега ще се изкъпеш — каза си Томас Хъдсън. — После ще се стегнеш за Хавана. Ще отидеш в града, за: да се представиш на полковника. Какво, дявол да го вземе, ти куца? Нищо не е наред — възкликна той мислено. Навсякъде. И на сушата. И в морето. И във въздуха.“
Той се отпусна на плетения стол, изпъвайки краката си на удължението, което се издърпваше изпод седалката, и се вгледа в картините по стените на спалнята. Над главата на леглото, евтиното легло с прост матрак, купено нарочно такова, за да не се харчат излишни пари, понеже не ползуваше спалнята никога освен когато бяха скарани, висеше „Китаристът“ на Хуан Грис103. „Nostalgia hecha hombre104“ — рече си Томас Хъдсън на испански. Хората не подозират, че той стана нейна жертва. На отсрещната стена над библиотеката се намираше „Monument in Arbeit105“ от Паул Клее106. Не я харесваше така, както „Китариста“, ала обичаше да я съзерцава. Тя му напомняше колко извратена му се беше сторила първоначално, когато я беше купил в Берлин. Цветовете бяха неприлични, като илюстрациите в медицинските книги на баща му, изобразяващи разни шанкъри и венерически язви. Как се ужасяваше жена му от нея, докато свикне с нейната извратеност и почне да вижда само живопис. За тази картина и сега не знаеше повече, отколкото когато я съзря за първи път в галерията „Флехтхайм“ в сградата до реката през онази чудна студена есен в Берлин, когато се радваха на неизразимо щастие. Картината все пак беше хубава и той обичаше да й се любува.
Над другата библиотека висеше една от горите на Масон107. Представляваше Вал д’Авре и той я обичаше наравно с „Китариста“. В това се криеше великата тайна на картините: можеше да ги обича без следа от безнадеждност. Можеше да ги обича без печал, добрите картини го ощастливяваха, защото творците им бяха постигнали онова, към което се беше винаги стремил. Те бяха създадени и това беше достатъчно, дори и да не беше сам сполучил да ги създаде.
Влезе Бойз в стаята и скочи на коленете му. Тя скачаше изящно и без видимо усилие достигаше високия скрин в голямата спалня. Сега, след като скочи плавно и точно, котката се намести в скута на Томас Хъдсън и взе да го побутна гальовно с предните лапи.
101
102
103
106
107