— Гледам картините. Бой! И ти би се чувствувала по-добре, ако обичаше картините.
„Кой знае дали тя не извлича от скоковете и нощния лов толкова удоволствие, колкото аз от картините? — замисли се Томас Хъдсън. — Страшно жалко е все пак, че не е в състояние да ги види. Нищо не се знае. Може пък и да притежава страхотен усет за живопис.
Питам се какво би ти харесало, Бой. Вероятно холандския период, когато са рисували такива великолепни натюрморти с риби, стриди и дивеч. Я слизай! Сега е денем. Не се разрешават такива милувки на видело.“
Бойз продължи да се гали и Томас Хъдсън я отблъсна, за да я усмири.
— Трябва да спазваш що-годе благоприличие, Бой! — смъмри я той. — Не съм отишъл още при другите котки само и само за да ти доставя удоволствие.
Бойз беше доволна и Томас Хъдсън усети с пръстите си как тя мърка гърлено.
— Трябва да се изкъпя, Бой. Ти изразходваш половината от времето си, за да се миеш. Само че с езика. Тогава не ми обръщаш никакво внимание. Когато се миеш, приличаш на проклет бизнесмен в кантората си. И това е бизнес. Не бива да се прекъсва. Е добре, сега и аз трябва да се изкъпя. А вместо да се изкъпя, седнал съм рано-рано да се наливам като закоравял пияница. По това се различаваме. А ти не би могла и да управляваш кораб осемнадесет часа. Аз обаче мога. Дванайсет часа по всяко време. Осемнайсет, когато се налага. А вчера и нощес деветнайсет часа. — Но аз пък не мога да скачам и да ловувам нощем като тебе. И двамата все пак се занимаваме с адски необичаен лов през нощта. Твоят радар е в мустаците ти. На гълъбите високочестотният радиопеленгатор вероятно се намира в израстъците над човката. Поне всички пощенски гълъби имат такива израстъци. Ти на какви ултрависоки честоти приемаш Бой?
Бой лежеше мълчалива, отпусната, невъзмутима, дълга, като предеше с рядко задоволство.
— Какво сигнализира твоят радиолокатор, Бой? Каква е продължителността на твоя импулс? Каква е повтарящата честота на твоя импулс? А аз имам вграден магнетрон. Но не казвай на никого. Благодарение на увеличената разделителна способност на УВЧ можем да откриваме неприятелските фльорци на по-големи разстояния. Работим с микровълни. На такива ли вълни сега предеш Бой?
„По този начин ли прилагаш решението си да не мислиш за морето, докато не излезеш с корабчето? Не морето искаше да забравиш. Знаеш, че обичаш морето и не би могъл да се лишиш от морето. Излез на верандата и го погледни. То не е жестоко нито безчувствено или какъв да е друг Quatsch108. То просто е навън, вятърът го раздвижва и течението го раздвижва, и на повърхността му се сражават, ала в глъбините му всичко това е без значение. Бъди благодарен, че пак ще излезеш в морето и си го представи като свой дом. То е твой дом. Не говори, нито мисли нелепости за морето. Не то те тревожи. Почваш да се вразумяваш — каза си Томас Хъдсън. — Въпреки че на сушата не си бог знае колко разумен. Правилно — призна той. — Принуден съм да проявявам толкова разум в морето, че ми додява да бъда разумен и на сушата.
На брега е приятно — заключи Томас Хъдсън. — Тъкмо днес ще проверим докъде би могла да стигне тази приятност. След като се представя на проклетия полковник — сети се Томас Хъдсън. — Всъщност всякога се явявам пред него с удоволствие, защото повдига морала ми. Но няма да допускам изповеди пред полковника — обеща си. — Ето едно от нещата, които ще отминем в такъв приятен ден. Ще отида да му се представя. Но няма да споделям. Достатъчно много неща са влезли в него и те няма никога да излязат. И достатъчно много неща са излезли от него, и те няма никога да се върнат. Затова се надявам, че няма да споделям. Чисто и просто ще се представя, за да докладвам.“
Той допи уискито, свали котката от скута си, погледна трите картини, влезе в банята и се изкъпа на душа. Бойлерът беше включен чак когато слугите бяха дошли сутринта, та нямаше много гореща вода. Все пак се насапуниса, изми си главата и се изплакна със студена вода. Облече бяла фланелена риза, сложи си тъмна връзка, обу моряшки панталона, вълнени чорапи, английски спортни обуща, купени преди десет години, завърши с кашмирен пуловер и старо сако от груб вълнен плат. Позвъни за Марио.
— Тук ли е Педро?
— Да, сеньор. Колата е готова.
— Приготви ми един том колинз с кокосов сок и битер за в колата! Сложи чашата в една от корковите кутии!
— Слушам, сеньор. Не искате ли връхна дреха?
— Ще взема връхна дреха, че може да се застуди, когато се прибирам.
— Ще се приберете ли за обед?
— Не. Нито за вечеря.
— Искате ли да видите някоя от котките, преди да сте тръгнали? Припичат се на завет.