— Остави. Ще ги видя довечера. Искам да им донеса подарък.
— Отивам да приготвя коктейла. Ще се позабавя с кокосовите орехи.
„Защо, дявол да те вземе, не отидеш да видиш котките? — запита се Томас Хъдсън. — Не зная — отговори си той. — Просто непонятно. Необичайно!“
Следваше го Бойз, леко разтревожена, задето излиза, но не и обзета от паника, защото нямаше ни багажи, ни приготовления.
— Може би така постъпих заради тебе, Бой — каза Томас Хъдсън. — Не се тревожи. Ще се върна нощес или призори. С разпуснати жили. Надявам се. Както трябва. Очаквам. Тогава може би ще внесем малко повече ред и тук. Vamonus s limpiar la escopeta109.
Той излезе от дългата ярко осветена дневна, която продължаваше да изглежда огромна, и слезе по каменните стъпала в още по-големия, блясък на кубинското зимно утро. Кучетата се заувираха в краката му, а тъжният пойнтер се приближи, като се влачеше, клатейки наведената си глава.
— Клето животно — каза той на пойнтера. Той го потупа и кучето се сви в нозете му. Другите кучета мелези бяха весели и подскачаха, възбудени от студа и вятъра.
На стъпалата бяха паднали съчки от памучното дърво в патиото и стояха там, където ги беше съборил вятърът. Иззад, колата се показа шофьорът, треперещ пресилено, и поздрави:
— Добро утро, мистър Хъдсън! Как мина пътуването?
— Криво-ляво. Как са колите?
— Всички са в отлично състояние.
— Има си хас! — възкликна Томас Хъдсън на английски. После се обърна към Марио, който излезе от къщата и се спусна по стълбата до колата, носейки коктейла с тъмен ръждив цвят, поставен в кутия от пресован корк, достигаща до височина половин инч от ръба на чашата. — Донеси един пуловер за Педро! Някоя жилетка. От дрехите на мистър Том. И да изметете тоя боклук от стълбището!
Томас Хъдсън подаде на шофьора коктейла, за да го подържи, и се наведе, за да погали кучетата. Бойз стоеше на стъпалата и ги наблюдаваше презрително. Там беше и Негрита, дребна черна кучка, чийто косъм почваше да излинява от възрастта. Тя имаше опашка, засукана над гърба, малки лапички и тънки крачета, почти искрящи, когато подтичваше, заострена муцуна като фокстериер и любвеобилни умни очи.
Томас Хъдсън я видя една нощ в един бар, когато тя следваше някаква компания, и запита каква порода е.
— Кубинска — обясни сервитьорът. — Тук се навъртя от четири дни. Присламчва се ту към тоя, ту към оня, но всички затварят вратите на колите си под носа й.
Томас Хъдсън я отведе във Финка110 и две години тя не се разгони, та той предположи, че е престаряла, за да бъде заплодена. Ала един ден се наложи да я разклещят от едно куче вълча порода и след това тя създаде поколение от вълк, от булдог, от пойнтер и дори роди едно чудновато кученце от неизвестно потекло с яркочервена козина, сякаш бащата е бил ирландски сетер, но с гърди и холка на булдог и опашка, извита нагоре като опашката на Негрита. Сега синовете й се въртяха около майката, а тя беше отново бременна.
— Кой я е покрил? — запита Томас Хъдсън шофьора.
— Не зная.
Дойде Марио с жилетката и я подаде на Педро, който свали износената си куртка, за да я облече. Слугата обясни:
— Бащата е селският борец.
— Добре. Довиждане, кучета! — сбогува се Томас Хъдсън. — Довиждане, Бой! — каза той на котката, която се втурна след кучетата към колата.
Томас Хъдсън, седнал вече в колата и стиснал корковата кутия с коктейла, се наведе от прозореца и докосна котката, която се изправи на задните крака, за да тикне главата си до пръстите му.
— Не се тревожи, Бой. Ще се върна!
— Бедна Бойз! — възкликна Марио.
Той взе в ръцете си котката, която гледаше как колата зави, заобикаляйки цветната леха, и се спусна по неравната, изровена от дъждовете алея, докато се скри зад хълма и високите мангови дървета. Слугата отнесе Бойз в къщата и я пусна на пода, ала тя скочи на прозореца и продължи да се взира в посоката, където алеята се губеше зад хълма.
Марио погали котката, но тя не се успокои.
— Бедна Бойз! — каза високият чернокож слуга. — Бедна, бедна Бойз!
В колата Томас Хъдсън и Педро се спуснаха по алеята, после шофьорът скочи, развърза веригата на пътните порти, качи се и прекара колата. Насреща им се зададе негърче и той му извика да затвори вратата. Момчето се ухили и кимна с глава.
— Братчето на Марио.
— Зная — отговори Томас Хъдсън.
Те профучаха през мръсотията на странична селска улица и излязоха на централното шосе. Отминаха къщите на селото, две бакалници със свалени капаци, с тезгяхи и редици бутилки, оградени от рафтове с консерви, сетне оставиха подире си последната кръчма и грамадното антилско лаврово дърво, чиито клони се простираха над целия път, и свиха по старото чакълирано шосе. То се спускаше в продължение на три мили. От двете му страни имаше големи стари дървета и се виждаха разсадници, малки стопанства, големи ферми с разнебитени къщи в испански колониален стил; раздробени на подразделения, със старите хълмисти пасища, нарязани от пътеки, които се губеха в тревистите клонове на ридовете с изгоряла от сушата трева. Единствената зеленина сега в този край, където имаше толкова много зеленина, се открояваше покрай потоците, по чиито брегове растяха кралски палми, стройни и сребристи, със зелени върхове, наведени от вятъра. Духаше севернякът, сух, буен, студен. Други северни ветрове, развихрили се преди днешния, бяха охладили флоридските проливи, затова той не бе докарал ни мъгли, ни дъждове.
110
Стопанство, ферма (исп.). Имението на Хемингуей в Куба се е наричало Финка Вихия. — Б.пр.