„Това са — забеляза Томас Хъдсън — най-тънките мустаци, които биха могли да се пуснат и все пак да бъдат мустаци.“ Ни Еръл Флин122, ни Пинчо Гутиерес, ни дори Хорхе Негрете123 имаха по-тънки мустачки. Въпреки всичко тоя проклет Хъдсън не можеше да влезе току-тъй направо и да не го зачете.
— Що за maricones124 сте сложили сега на пропуска? — обърна се Томас Хъдсън към прислужника при асансьора.
— Тоя не е maricon. Никакъв не е.
— Как е тук?
— Добре. Отлично. Както всякога.
Томас Хъдсън спря на четвъртия етаж и тръгна по коридора. Влезе в средната от трите врати и запита уорент-офицера125 от морската пехота дали полковникът е в кабинета си.
— Отлетя тая сутрин за Гуантанамо.
— Кога ще се върне?
— Каза, че може да прескочи до Хаити.
— Има ли нещо за мене?
— При мене няма нищо.
— Заповяда ли нещо?
— Каза да ви предам да се навъртате.
— В какво настроение беше?
— В отвратително.
— Как изглеждаше?
— Ужасно.
— Беше ли разгневен срещу мене?
— Не смятам. Каза само да ви предам да се навъртате.
— Има ли нещо, което трябва да ми се предаде?
— Не зная. Очаквате ли нещо?
— Оставете.
— О’кей. Предполагам, че сте се озорили здравата. Но поне не работите с него в тая канцелария. Излизате в морето. Не давам пукнат…
— По-кротко.
— Във фермата ли ще бъдете?
— Да. Но днес и довечера ще бъда в града.
— Той няма да се върне ни днес, ни довечера. Ще ви телефонирам във фермата, щом се прибере.
— Сигурен ли сте, че не е разгневен срещу мене?
— Зная, че не е разгневен срещу вас. Какво има? Да не сте гузен?
— Не. Някой друг да е недоволен от мене?
— Доколкото зная, дори адмиралът не е недоволен от вас. Вървете и се напийте за мене.
— Първо ще се напия за себе си.
— Напийте се и за мене.
— Какво означава това? Не сте ли пиян всяка нощ?
— Не ми стига. Как е Хендърсън?
— Чудесно. Защо?
— Питам само.
— Защо?
— Питай. Питам само така. Имате ли да се оплачете от нещо?
— Не се занимавам с оплаквания.
— Това се вика мъж. Вожд.
— Ние обвиняваме.
— Не можете да обвинявате. Вие сте цивилно лице.
— Вървете в ада!
— Няма смисъл. И тук не ми е по-добре.
— Ще ми телефонирате веднага, щом се върне. Предайте поздравите ми на полковника и му кажете, че съм се явил на доклад.
— Слушам, сър.
— Защо е това военно обръщение?
— От учтивост.
— Довиждане, мистър Холинз.
— Довиждане, мистър Хъдсън. Слушайте: дръжте хората си под ръка, за да можете да ги съберете спешно при нужда.
— Благодаря много, мистър Холинз.
В коридора познат лейтенант-командер126 излезе от стаята на шифъра. Лицето му беше потъмняло от игра на голф и слънчеви бани на плажа в Хайманитас. Изглеждаше здрав и не проличаваше нещастието му. Беше млад и минаваше за много добър познавач на Далечния изток. Томас Хъдсън се беше запознал с него, когато той имаше представителство за леки коли в Манила с клон в Хонконг. Говореше тагалски и изискан кантонски. Естествено, знаеше и испански. Затова се намираше в Хавана.
— Здравей, Томи! — поздрави той. — Кога се прибра?
— Нощес.
— Как са пътищата?
— Умерено прашни.
— Ще се обърнеш някой ден с тая проклета кола.
— Карам внимателно.
— Ти винаги си внимателен — каза лейтенант-командерът, който се наричаше Фред Арчър. Той обви с ръка раменете на Томас Хъдсън. — Дай да те прегърна.
— Защо?
— Ободряваш ме. Ободрявам се, когато те прегръщам.
— Хранил ли си се в „Пасифико“?
— От две седмици не съм се хранил. Там ли да отидем?
— Когато кажеш.
— Не мога да дойда за обед, но можем да вечеряме. Имаш ли някакви задължения довечера?
— Не. Имам след вечеря.
— След вечеря и аз имам. Къде ще те намеря? Във „Флоридита“ ли?
— Ела там, щом затворите дюкянчето.
— Добре. Трябва да се върна тук след вечеря. Затова не бива да се напиваме прекомерно.
— Да не седнеш да ме уверяваш, че вие, канцеларските плъхове, работите и нощем сега?
— Аз работя — отговори Арчър. — Но няма много като мене!
— Страшно се радвам, че ви видях, мистър Фреди! — пошегува се Томас Хъдсън. — Вие също ме ободрявате.
— Ти не се нуждаеш от ободряване — забеляза Фред Арчър. — Ти изобщо имаш бодър дух.
— Искаш да кажеш че имах.
— Имаше го. Имаш го. И го дублира на двоен реланс.
— Но не на пики.
— Нямаш нужда от пики, братле. Ти така и така печелиш.
122
123
125
Американски военен чин от всички родове оръжие, по-висок от старшина и по-нисък от младши лейтенант. — Б.пр.
126
Чин от американския военноморски флот, съответствуващ на майор от другите родове оръжие. — Б.пр.