— Вашият посланик е голямо говедо! — каза той на Томас Хъдсън.
— Втасахме я тогава! — възкликна той.
— Моля те. Дръж се сериозно. Чакай да ти разправя. Но само между нас да си остане.
— Пийни! Не ща да ми разправяш нищо.
— Не. Трябва да ти разправя. А ти трябва да сториш нещо.
— Не ти ли е студено? — запита Томас Хъдсън. — По риза и лек панталон?
— Никога не ми е студено.
„И никога не си трезв — допълни мислено Томас Хъдсън. — Почваш да се наливаш в онази кръчмичка до вас и когато дойдеш тук за първия си коктейл, вече си се нажулил. Вероятно не си дори забелязал какво е времето, когато си се обличал. Да — заключи той. — Ами ти по цвете ли си? Кога изпи първото уиски отзарана и оттогава колко чаши люсна, преди да стигнеш до тоя първи коктейл? Не хвърляй пръв камък върху другите пияници. Не става дума за пияниците — размисли се Томас Хъдсън. — Малко ме е еня дали е пияница или не. Но е непоносим досадник. Няма защо да съжаляваш досадниците или да бъдеш снизходителен към тях. Карай тогава! — насърчи се той. — Днес ще се веселиш. Отпусни си сърцето и се забавлявай!“
— Хвърлям ти едни зарове за тоя тур — предложи Томас Хъдсън.
— Приемам — съгласи се Игнасио. — Ти хвърляш.
Томас Хъдсън извади три риги130 още при първото хвърляне, спря, естествено, и спечели.
Зарадва се. Не че печалбата щеше да направи коктейла по-вкусен. Но беше приятно да извадиш три риги с едно хвърляне. Зарадва се, че е спечелил, защото Игнасио Натера Ревельо беше сноб и досадник, а като печелеше срещу него, Томас Хъдсън го правеше от малко-малко полезен.
— Сега ще играем за тоя тур — предложи Игнасио Натера Ревельо.
„Той е от типа на снобовете и досадниците, които човек си представя всякога с трите имена — каза си Томас Хъдсън, — така както си го представям като сноб и досадник. Вероятно такива хора слагат едно «III» след имената си. Томас Хъдсън Трети. Томас Хъдсън Лайното131.
— Не си ли случайно Игнасио Натера Ревельо Трети?
— Разбира се, че не съм. Знаеш много добре името на баща ми.
— Правилно. Естествено, че го зная.
— Знаеш и имената на двамата ми братя. Знаеш името и на дядо ми. Не се прави на глупак!
— Ще се постарая — обеща Томас Хъдсън. — Ще се постарая най-сериозно.
— Постарай се — каза Игнасио Натера Ревельо. — Ще ти бъде от полза.
Той се съсредоточи, затръска кожената чаша най-усърдно, извършвайки най-тежката и най-добрата работа за тази сутрин и извади четири валета.
— Бедни ми скъпи приятелю! — възкликна Томас Хъдсън.
Той разклати заровете в тежката кожена чаша и тракането им му хареса.
— Ох, сладките зарчета! Послушните, прилежни зарчета! — започна той.
— Хвърляй! Не се лигави!
Томас Хъдсън метна на леко овлажнения тезгях три риги и две десетки.
— Готов ли си да заложиш?
— Заложили сме вече — отговори Игнасио Натера Ревельо — втория тур коктейли.
Томас Хъдсън заклати нежно заровете и изкара дама и вале.
— Искаш ли сега да заложим?
— Шансът е все още на твоя страна.
— О’кей. Тогава ще се задоволя с коктейлите.
Той“ хвърли рига и асо, усещайки как заровете излизат от чашата уверени и горди.
— Върви ти като на фльорца!
— Още едно двойно ледено дайкири без захар и каквото пожелае Игнасио! — поръча Томас Хъдсън. Игнасио почваше да му се нрави.
— Слушай, Игнасио — подкачи го той, — никога не съм чувал някой да гледа на света през зелени очила. През розови — да. През зелени — не. Не виждаш ли всичко като трева? Не чувствуваш ли, като че се намираш на поляна? Никога ли не ти се струва, като че си се превърнал в ливада?
— Това е най-отморяващият цвят за очите. Доказано е от най-големите оптици.
Често ли имаш вземане-даване с най-големите оптици? Трябва да са съвсем опак хора.
— Лично не познавам други оптици, освен моя оптик. Но той е в течение на постиженията на колегите си. Той е най-добрият оптик на Ню Йорк.
— Искам да зная кой е най-добрият оптик на Лондон.
— Познавам и най-добрия оптик на Лондон. Но най-най-добрият е в Ню Йорк. С удоволствие ще ти дам една препоръчителна картичка.
— Я да хвърлим едни зарове за тоя тур.
— Прието. Ти хвърляш пръв.
Томас Хъдсън взе кожената чаша и почувствува как големите зарове на „Флоридита“ тежат уверено и обещаващо. Само ги тръсна, за да не предизвиква благоразположението и щедростта им, и метна три риги, десятка и дама.
— Три риги от първото хвърляне. Clasico132!
130
Вид американски зарове с големите фигури на картите, при които се прилагат правила, сходни с правилата на покера. — Б.пр.
131
Непредаваема игра на звуци, защото на английски «трети» и «лайно» звучат почти еднакво. — Б.пр.