— Върви ти като на фльорца! — изръмжа Игнасио Натера Ревельо, когато извади асо, две дами и две валета.
— Още едно двойно ледено дайкири абсолютно без захар и каквото дон Игнасио пожелае — рече Томас Хъдсън на Педрико.
Педрико щампоса обичайната си усмивка и коктейлите.
Сложи миксера пред Томас Хъдсън с най-малко едно пълно дайкири на дъното.
— Мога да печеля цял ден! — закачи Томас Хъдсън Игнасио.
— Най-гадното е, че наистина можеш!
— Обичат ме заровете.
— Добре, че нещо те обича.
Томас Хъдсън почувствува тръпки по кожата на главата, каквито бе усещал неведнъж през изтеклия месец.
— Какво искаш да кажеш Игнасио? — запита той много учтиво.
— Искам да кажа, че аз сигурно не те обичам, след като ме обра.
— Така ли! — възкликна Томас Хъдсън. — Тогава пия за твое здраве!
— Да пукнеш дано! — процеди Игнасио Натера Ревельо.
Томас Хъдсън отново почувствува как лазят мравки по кожата на главата му. Протегна лявата си ръка към бара, където Игнасио Натера Ревельо не можеше да я види, и почука три пъти с върха на пръстите.
— Много мило от твоя страна — забеляза той. — Искаш ли да хвърлим за още един тур.
— Не — отвърна Игнасио. — Достатъчно пари загубих за днес.
— Не си загубил никакви пари. Само коктейли.
— Да, но плащам сметката от моя джоб.
— Игнасио — забеляза Томас Хъдсън, — за трети път вече ме ухапваш леко.
— Ухапах те, приемам. А какво да кажа за вашия гламав посланик, който ме схруска с кокалите?
— Нищо не искам да слушам.
— Виждаш ли? А намираш, че съм те ухапал. Чувай, Томас! Добри приятели сме. От години те познавам и тебе, и момчето ти Том. Между другото, как е Том?
— Умря.
— Прощавай. Не знаех.
— Няма защо — каза Томас Хъдсън. — Сега аз ще почерпя.
— Извинявам се много. Повярвай ми. Ужасно много съжалявам? Как е убит?
— Още не зная — отвърна Томас Хъдсън. — Ще ти съобщя, щом науча.
— Къде е загинал?
— И това не зная. Зная къде летеше, но не зная нищо друго.
— Ходил ли е в Лондон, за да се види с някого от приятелите ни?
— Да. Ходил е в града няколко пъти и всеки път се е отбивал в Уайт, където се е срещал с всички, които са били там.
— Добре, това е все пак утеха.
— Каква?
— Искам да кажа, че е мило, дето се е видял с приятелите ни.
— Безспорно. Сигурен съм, че е прекарал добре. Той умееше винаги да се забавлява дяволски добре.
— Да пием ли за него?
— Поврага, не! — възпротиви се Томас Хъдсън. Той почувствува как възкръсва всичко, всичко, за което не беше мислил, цялата мъка, която беше отблъснал, която беше оградил със зид и за която не беше помислял за миг по време на пътуването и през цялата утрин. — Недей!
— Аз мисля, че трябва да пием — настоя Игнасио Натера Ревельо. — Мисля, че е крайно уместно да пием. Но аз ще почерпя.
— Прието. Ще пием за него.
— Какъв чин имаше?
— Капитан от военновъздушните сили.
— Вероятно сега щеше да е подполковник или поне майор.
— Да върви по дяволите чинът му!
— Както искаш — съгласи се Игнасио Натера Ревельо. — За моя скъп приятел и твой син Том Хъдсън. — Dulce es morire pro patria133.
— За задника на свинете! — изруга Томас Хъдсън.
— Защо? Грешно ли го казах на латински?
— Не искам и да зная, Игнасио.
— Но ти си имал отличен по латински. Чувал съм от хора, които са учили заедно с тебе.
— Латинският ми отиде по дяволите — процеди Томас Хъдсън. — Заедно с гръцкия и английския, и главата, и сърцето ми. Единствения език, на който сега мога да говоря, е ледено дайкири. Tu hablas frozen daiquiri tu134?
— Мисля, че можем да проявим малко повече уважение към Том.
— Той много обичаше да се шегува.
— Не ще и дума. Притежаваше най-тънкия и най-деликатния усет за хумор, който съм срещал. А беше и рядък красавец, с най-изтънчени обноски. И дяволски добър атлет. Беше първокласен атлет.
— Това е вярно. Мяташе диска на 142 фута. Играеше пълен защитник при нападение и ляв блокирвач при отбрана135. Беше превъзходен тенисист, първоразряден стрелец по подвижни цели и добър риболовец със спининг и муха.
— Том беше великолепен атлет и прекрасен спортист. Смятам го за един от най-добрите.
— Само едно нещо не му е наред.
— Какво?
— Че е мъртъв.
— Не скърби, Томи! Трябва да си представим Том, какъвто беше. Трябва да си представим жизнерадостта и лъчезарността и обещаващото му бъдеще. Няма смисъл да скърбиш.
— Да, няма никакъв смисъл — съгласи се Томас Хъдсън. — Да не скърбим тогава.
— Радвам се, че склони. Беше чудесно, че ни се отдаде възможност да поговорим за него. Новината е ужасна. Но зная, че ще я посрещнеш както я посрещнах аз, въпреки че за тебе ще бъде хиляди пъти по-трудно, защото си му баща. С какви машини летеше?
135
Американският футбол е разновидност на ръгби, но отборите се състоят от по 11 играча и всеки има право да лови с ръце топката и противника при всяко положение. — Б.пр.