Спасяваме острова
На другата сутрин хвърлихме котва край моя остров. Пиратите и хората на правителството не се виждаха. Така че разполагахме с няколко часа. Жителите на селото ме посрещнаха с възторг, кралицата се разплака. Искаха да устроят голямо тържество, защото смятаха, че се връщам като могъщ бог с цяла свита от светци. И почти бяха прави. Всичките ми приятели бяха обзети от благородната мисъл да ги спасят. Бързо им разказах за опасността. За това, че след няколко часа ще пристигнат неприятели, които ще искат да ги ограбят, а може би и да ги убият. Не ме разбраха. Не знаеха какво е неприятел. А представата, че човек може да убива човека, сякаш е животно, им се струваше смешна. Не ме разбраха и вместо това ни устроиха блестящо угощение, през време на което танцуваха в наша чест най-хубавите момичета и най-хубавите момчета от селото. Ние вече преценявахме кого за каква задача да използваме при отбраната. Но те не разбираха от дума. Приятелите ми нетърпеливо поглеждаха към хоризонта дали скоро ще се появят шхуните с нашите преследвачи, нетърпеливо се опитвахме да прекъснем тържеството. Ала те бяха силни, винаги, когато поискахме да се възпротивим, ни слагаха да седнем в златните кресла като малки деца. „Те ще бъдат добри бойци — помислих си аз. — Но как ще ги накараме да се бият?“ Танцът бързо обхвана цялото селище. Познавам ги, убиват времето си в благородно съревнование, игри и танци. Сега ще се танцува до изнемога. Приятелите ми бяха нещастни. Нима няма да успеем да спасим този народ? Девойките им са толкова хубави и виното упоително, нима и ние ще забравим целта, която сме си поставили? Тогава ни даде съвет кормчията Израел Ханди, който единствен разбираше от кормчийство и затова ни придружаваше. Под палубата имало много железни топки с вериги, с които можел да се върже човек. Ще прикрепим към краката им железните топки и така ще успеем по-лесно да ги подчиним. Когато паднаха от умора след танците и веднага заспаха, ние се заловихме за работа. Навлякохме им брони срещу куршумите от мушкетите, на главите им сложихме шлемове, а на краката привързахме многолиброви тежести.
Убивам
Жените искаха да ни попречат. Не разбираха какво възнамеряваме да направим с мъжете им. Ханди отново ни посъветва: да затворим жените в къщите. Ако някоя излезе, да я накажем. Опитах се да обясня това на кралицата. Но тя не ме разбра, искаше да започне да крещи, искаше да събуди мъжете, които въоръжавахме, как то спяха. Трябваше да й запуша устата, ала тя се съпротивляваше с всички сили, не желаеше да прояви благоразумие, знаех, че виковете й ще събудят острова, ще осуетят отбраната му и тя ще стане жертва на пиратите. Исках да я спася, стиснах по-силно устата и шията й и я удуших.
В това време туземците се събудиха. Не желаеха и да чуят обясненията ни. Не обръщаха внимание на мушкетите, с които се канех да ги науча да стрелят. Те смъкнаха от себе си броните, предназначени срещу куршумите, с лекота — при огромната си сила, — откъсваха тежестите, които, както се издаде Ханди, били на кораба ни заради товарите от роби. Корабът трябвало да служи за превозване на роби. Туземците се нахвърлиха върху нас. За пръв път ги виждах ядосани. Обградиха ни в единствената зидана сграда. Не приемаха никакви обяснения, а когато излязох пред тях, хвърлиха върху мен единственото си златно копие. То ме одраска по рамото. После почнаха да ме замерят с камъни, донесоха ножовете си и взеха да правят нови и нови копия. Нападнаха ни и се наложи да стреляме по тях. Имахме достатъчно мушкети и барут. Моите джентълмени бяха отлични стрелци. Ловът беше едно от любимите им развлечения. Стреляхме и по жените, защото те най-много ни застрашаваха с горящите клони, които хвърляха на покрива. Вече изглеждаше, че ще изгорим или пък че някой клон ще подпали бурето с барут и всички ще хвръкнем във въздуха. Засилихме стрелбата. А вятърът разнесе огъня из цялото село.
Кой ни спаси накрая
Това беше едноокият капитан Флинт с вечния папагал на рамото, който крещеше мръсни думи из острова. И неговите моряци ругаеха изненадани. Те бяха успели да потопят правителствената галера с намерение сами да завладеят острова. Но ние ги бяхме изпреварили. Видяха резултата от работата ни. Селото гореше, туземците стенеха по земята. Пиратите ни взеха със себе си.
Поуката
Оттогава безмилостно кръстосвам моретата. Приех прякора Скелета и всички кораби свиват към пристанищата само като зърнат флага ми. Английският крал, който се възкачи на трона след кралицата, и испанският владетел вече на два пъти ми предлагат цялата си флота, за да я предвождам било срещу Испания, било срещу Англия. Но аз плувам по моретата сам със своите джентълмени и ще продължавам занаята си като някакво проклятие, докато не се спася, докато някой не ми каже къде съм направил грешка.