Да отнеме Лилия на Роберто, беше само една от двете цели, които Феранте си беше поставил. Другата беше да хвърли Роберто в немилост пред Кардинала. Начинание нелесно: Кардиналът дори не подозираше за съществуването на Роберто.
Но Феранте умееше да извлича полза от случаите. Веднъж Ришельо четеше в негово присъствие някакво писмо и му каза:
— Кардинал Мазарен ми споменава за една история на англичаните относно някакъв техен Симпатиков Прах. Чували ли сте някога да се говори за това в Лондон?
— За какво се отнася, Ваше Високопреосвещенство?
— Господин Поцо, или както там се казвате, запомнете, че на въпроса никога не се отговаря с друг въпрос, особено на оногова, който стои по-високо от вас. Ако знаех за какво се отнася, нямаше да питам вас. Така или иначе, ако не за този прах, дочували ли сте някога да се загатва за някаква нова тайна за намирането на дължините?
— Признавам, че съм изцяло в неведение по тази тема. Ако Ваше Високопреосвещенство би пожелал да ме осветли, може би бих могъл…
— Господин Поцо, бихте били забавен, ако не бяхте нахален. Нямаше да съм господарят на тази страна, ако осветлявах другите относно тайните, които не са им известни — освен ако тези други не са Кралят на Франция, какъвто не ми изглежда да е вашият случай. Така че правете само онова, което умеете да правите: отваряйте си ушите и откривайте тайни, за които не сте знаели нищо. После ще идвате да ги донасяте на мен, подир което ще имате грижата да ги забравите.
— Това и съм правил винаги, Ваше Високопреосвещенство. Или поне така мисля, защото съм забравил да съм го правил.
— Така ми харесвате. Добре, вървете.
След време, в онази паметна вечер, Феранте беше чул Роберто да философства именно върху праха. Беше му се сторило направо невероятно да може да уведоми Ришельо, че един италиански благородник, който дружи с онзи англичанин Д’Игби (свързан преди време, както беше всеизвестно, с херцог Дьо Букенкан), изглежда знае доста нещо около въпросния прах.
В момента, когато започваше да хвърля съмнение върху Роберто, Феранте трябваше все пак да сполучи да заеме мястото му. Затова разкри на Кардинала, че той, Феранте, се представя за господин Дел Поцо, тъй като работата му на осведомител му налага да пази инкогнито, но в действителност той е истинският Роберто дьо ла Грив, сражавал се храбро редом с французите по времето на обсадата на Казале. Другият, дето тъй велзевулски говори за английския прах, е авантюрист измамник, който се възползва от смътната прилика и който под името Махмут Арабина вече е бил шпионин в Лондон на служба на турците.
С тази версия Феранте се подготвяше за момента, в който, след като погубеше брат си, щеше да заеме мястото му, минавайки за единствения и истински Роберто не само в очите на роднините, останали в Ла Грива, а и в очите на цял Париж — все едно, че другият не бе съществувал никога.
Междувременно, докато се кичеше с лицето на Роберто, за да покори Лилия, Феранте беше научил като всички за низвергването на Сен-Мар; несъмнено излагайки се на голяма опасност, но готов да даде живота си, за да изпълни своето отмъщение, все така под образа на Роберто, се беше показвал отявлено в компанията на приятелите на конспиратора.
После беше внушил на Кардинала, че мнимият Роберто дьо ла Грив, който знаеше толкова много за една скъпа на англичаните тайна, очевидно конспирира; беше изнамерил и свидетели, готови да потвърдят, че са засичали Роберто с тогова или с оногова.
Както се вижда, цял замък от лъжи и маскировки; той обясняваше клопката, в която Роберто беше въвлечен. Но Роберто беше паднал в нея по причини и начини, незнайни за самия Феранте, чиито планове бяха преобърнати от смъртта на Ришельо.
Какво всъщност се беше случило? Крайно подозрителен, Ришельо използваше Феранте, без да споменава за него никому, дори на Мазарен, комуто естествено нямаше вяра, виждайки го вече надвесен като ястреб над неговото болно тяло. Все пак, докато болестта му напредваше, Ришельо беше подал на Мазарен някои сведения, без да му открива техния източник.
— Впрочем, добри ми Джулио!
— Да, Ваше Високопреосвещенство и най-обични мой Отче…
— Наредете да се държи под око някой си Роберто дьо ла Грив. Ходи вечер при госпожа Дьо Рамбуйе. Изглежда, знае много за онзи ваш Симпатиков Прах… А между другото, според един мой осведомител, младежът се навърта и сред заговорници…
— Не се преуморявайте, Ваше Високопреосвещенство. Ще се погрижа за всичко.