— Господин Ди Сан Патрицио — поде Мазарен, приближавайки едно блюдо с живи омари, които изглеждаха варени, до друго с варени омари, които изглеждаха живи, — преди седмица ви качихме в Амстердам на Амарилида. Не може да сте изоставили начинанието: знаехте добре, че бихте заплатили с живота си. Значи вече сте открили онова, което трябваше да откриете.
Изправен пред дилемата, Феранте видя, че не му изнася да признае как е изоставил начинанието. Оставаше му значи само другият път.
— Ако така е угодно на Ваше Високопреосвещенство — каза, — в известен смисъл зная онова, което Ваше Високопреосвещенство желаеше да узная. — И додаде на себе си: „Междувременно зная, че тайната се намира на борда на някакъв кораб, който се казва Амарилида и който е потеглил преди седмица от Амстердам…“
— Хайде, недейте да скромничите. Отлично зная, че сте узнали повече, отколкото очаквах. Откакто заминахте, получих и други сведения, тъй като и вие надали си мислите, че сте единственият ми агент. Затова зная, че онова, което сте намерили, струва много, и не съм тук, за да се пазаря. Питам се обаче защо сте потърсили такъв заобиколен начин, за да се върнете при мен. — Междувременно сочеше на прислужниците къде да поставят месото в дървени форми във вид на риба, което нареди да залеят не с бульон, а със сироп.
Феранте все повече се убеждаваше, че тайната е безценна, но си казваше, че е лесно да се простреля в полет птицата, която лети направо, не и онази, която постоянно криволичи. Така че протакаше, за да изпита противника:
— Ваше Високопреосвещенство знае, че залогът в играта изискваше заобиколни средства.
„Ах ти, хитрецо — казваше на себе си Мазарен, — не си сигурен колко струва твоето откритие и чакаш да определя цената му. Но ще трябва ти да заговориш пръв.“
Измести в центъра на масата сладоледи, направени така, че да изглеждат като праскови, още увиснали на клончето си, и продължи гласно:
— Аз зная какво имате. Вие знаете, че можете да го предложите само на мен. Струва ли ви се уместно да пробутваме бялото за черно и черното за бяло?
„Ах ти, проклета лисицо — казваше на себе си Феранте, — въобще не знаеш какво аз би трябвало да зная, а бедата е, че не го зная и аз.“ И продължи гласно:
— Ваше Високопреосвещенство добре знае, че понякога истината може да бъде извлекът на горчилката.
— Знанието никога не вреди.
— Но понякога огорчава.
— Огорчете ме тогава. Няма да бъда по-огорчен, отколкото когато узнах, че сте се опетнили с държавна измяна и би трябвало да ви предам в ръцете на палача.
Феранте накрая разбра, че играейки ролята на Роберто, рискуваше да свърши на ешафода. По-добре беше да открие кой е всъщност и щеше да рискува най-много да бъде напердашен от лакеите.
— Ваше Високопреосвещенство — подхвана, — сгреших, като не казах веднага истината. Господин Колбер ме взе за Роберто дьо ла Грив и неговото заблуждение може би е повлияло и на един проницателен поглед като този на Ваше Високопреосвещенство. Но аз не съм Роберто, а само негов незаконороден брат, Феранте. Дойдох, за да предложа сведения, които смятах, че интересуват Ваше Високопреосвещенство, тъй като Ваше Високопреосвещенство първи е заговорил на покойния и незабравим Кардинал за кроежите на англичаните, Ваше Високопреосвещенство знае… Симпатиковия Прах и проблема за дължините…
При тези думи Мазарен направи ядно движение, като без малко не събори един супник от фалшиво злато, украсен с изящно наподобени от стъкло скъпоценни камъни. Обвини прислужника, после промърмори на Колбер:
— Върнете този човек там, където беше.
Наистина е вярно, че боговете заслепяват оногова, когото желаят да погубят. Феранте смяташе, че ще събуди интерес, като изтъкне доколко е в течение на най-поверителните тайни на покойния Кардинал, и бе прехвърлил границата в гордостта си на издайник, който иска да се покаже винаги по-добре осведомен от господаря си. Но никой още не беше казал на Мазарен (и щеше да бъде трудно да му се докаже), че между Феранте и Ришельо бяха съществували някакви отношения. Пред Мазарен се изправяше някой, бил той Роберто или друг, който не само знаеше какво той самият беше казал на Роберто, а и какво беше писал на Ришельо. От кого го беше узнал?
След като Феранте излезе, Колбер попита:
— Ваше Високопреосвещенство вярва ли на приказките на този човек? Ако е близнак, това би обяснило всичко. Роберто би бил още в морето и…