За да измие срама на своите ударили на бяг хора, капитан Басиани още се биеше храбро, но бе обкръжен и трябваше да се предаде. От реката бяха забелязали, че положението е критично, и полковник Ла Гранж, който току-що беше напуснал след оглед форта, за да се прибере в Казале, напираше да се хвърли на помощ на защитниците, задържан от своите офицери, които настояваха да се поиска подкрепление от града. От десния бряг потеглиха други лодки, докато сепнатият посред сън Тоара пристигаше в галоп. Бързо се разбра, че французите търпят поражение и единственото, което можеше да се направи, беше с прикриваща стрелба да се помогне на оживелите да се доберат до реката.
В тази бъркотия старият Поцо бе видян да снове с тропот между генералния щаб и пристана за лодките, търсейки Роберто сред оцелелите. Когато почти се убеди, че няма повече пристигащи лодки, бе чут да изпуска едно „Ох, майчице!“ После като човек, който познава капризите на реката и изкарвайки скудоумници онези, които дотогава бяха гребали пряко сили, избра място пред едно от островчетата и като пришпори коня, го подкара във водата. Прекоси по един брод, озова се на другия бряг, без дори да се наложи конят да плува, и се понесе като обезумял с вдигната сабя към укреплението.
Небето вече просветляваше, когато група вражески мускетари се изпречи насреща му, без дори да разбере кой е този самотен ездач; самотникът премина през тях, като съсече поне петима с уверени саблени удари, натъкна се на двама конници, изправи коня на задните крака, наведе се встрани, избягвайки един удар, и мигновено се вдигна, като в същото време описа с острието кръг във въздуха: първият противник се свлече на седлото с черва, които се стичаха по ботушите му, докато конят препускаше; вторият остана с изблещени очи, търсейки опипом ухото си, което, закачено за бузата, висеше под брадата му.
Поцо пристигна в подножието на форта и нашествениците, улисани да грабят последните сразени в гръб бегълци, дори не разбраха откъде иде. Втурна се в заграждението, викайки високо сина си, помете още четирима души, докато изпълняваше нещо като въртележка, мушкайки със сабята във всяка от основните посоки на света; изпълзявайки от сламата, Роберто го видя отдалеч, а още преди баща си разпозна Панюфли, бащиния кон, с който играеше от години. Пъхна два пръста в уста и изсвири със звук, който животното добре познаваше — и наистина вече беше рипнало на задните си крака с щръкнали уши и влачеше бащата към бреша. Поцо съзря Роберто и викна: „Ама точно тука ли трябваше да застанеш? Качвай се, безумецо!“ И докато Роберто скокваше зад него, вкопчвайки се за дрехата му, каза: „Да му се не види, теб човек никога не те намира там, дето трябва да си.“ После смушка Панюфли и се понесе в галоп към реката.
Някои от грабителите накрая се усетиха, че този човек на това място не е на място, и взеха да го сочат с викове. Един офицер с очукана броня, следван от трима войници, се опита да му отреже пътя. Поцо го видя, понечи да отбие, сетне дръпна юздите и възкликна: „После човек вика, било съдба!“ Роберто погледна напред и осъзна, че това беше испанецът, който ги беше пуснал да минат преди два дни. Той също бе разпознал плячката си и с блеснали очи се приближаваше с вдигната сабя.
Старият Поцо прехвърли в миг сабята в лявата си ръка, измъкна пистолета от колана и се прицели. Направи всичко тъй бързо, че завари неподготвен испанеца, който, понесен от устрема си, беше вече почти под него. Ала не стреля веднага. Отдели време да каже: „Прощавайте за пистолета, но щом като сте с броня, това ще да ми дава правото…“ Натисна спусъка и го просна с един куршум в устата. Като видяха, че командирът им пада, войниците удариха на бяг и Поцо прибра обратно пистолета с думите:
— По-добре да вървим, преди да са изгубили търпение… Давай, Панюфли!
В голяма пушилка прекосиха еспланадата и сред яростни пръски — реката, докато някой отдалеч още гърмеше подире им.
Добраха се сред аплодисменти до десния бряг.
— Très bien fait, mon oher ami! — каза Тоара, после се обърна към Роберто: — Ла Грив, днес всички избягаха, само вие останахте. Кръвта вода не става. Но в тази рота пъзльовци отивате нахалост. Ще минете към моята свита.