От целия по-нататъшен разказ се налага заключението, че Роберто е изживял по-сетнешните събития в състояние на опиянение и че така е щял да прави и през идните дни.
Както подобава на пияните, заспа, но измъчван от още по-силна жажда. В лепкавия сън в ума му се връщаше една последна картина от Казале. Преди да замине, бе отишъл да се сбогува с отец Емануеле и го бе заварил да разглобява и опакова своята поетическа машина, за да се завърне в Торино. Но след като се бе разделил с отец Емануеле, се бе натъкнал на колите, на които испанците и имперските войници накамаряха частите на обсадните си машини.
Тези зъбчати колела населяваха сега съня му: чуваше скърцане на запирки, стържене на оси — и бяха шумове, които този път не можеше да е произвел вятърът, тъй като морето беше замряло в неподвижност. Подразнен като човек, който на пробуждане сънува, че сънува, се насили да отвори очи, но не престана да чува шума, който идеше или изпод палубата, или от трюма.
Надигна се с тежко главоболие. За цяр не му хрумна нищо по-добро от това да се залепи пак за буренцето; когато се отлепи, беше по-зле отпреди. Въоръжи се след множество неуспешни опити да затъкне ножа в колана, прекръсти се веднъж, дваж, триж и олюлявайки се, тръгна да слиза.
Под него, вече знаеше, беше рулят. Спусна се още надолу, до края на трапа: ако се насочеше към носа, щеше да влезе в разсадника. По посока на кърмата имаше една заключена врата, която още не беше насилил. Оттам се донасяше сега гръмко, многогласно и неравно тракане, сякаш наслагване на множество ритми, сред които можеше да различи не щеш ли тик-тик, не щеш ли ток-ток и так-так, но цялостното впечатление беше като от едно титикететок-такатакете-тик. Сякаш зад тази врата имаше легион оси и стършели и всичките летяха бясно по разни траектории, блъскаха се в стените и отскачаха едни от други. Дотолкова, че се побоя да отвори, страхувайки се да не бъде връхлетян от пощръклелите атоми на този кошер.
След много двоумение се реши. Вдигна приклада на пушката, изби катинара и влезе.
Помещението се осветяваше от друг оръдеен порт и приютяваше часовници.
Часовници. Водни часовници, пясъчни часовници, слънчеви часовници, наредени край стените, но най-вече механични часовници, поставени върху разни полици и скринове, часовници, движени от бавното спускане на тежести и противотежести, от колела, които захапваха други колела, а те пък още други, докато последното не прихапваше двете нееднакви лопатки на отвесна пръчица, принуждавайки ги да извършват две полузавъртания в противоположни посоки, така че в това си непристойно кълчене тя да задвижи като балансир един водоравен лост, скачен с горния й край; часовници с пружина, където коноид с нарези развиваше верижка, теглена от кръговото движение на буренце, което я придърпваше брънка по брънка.
Някои от тези часовници потуляха механизмите си под външност от поръждавели орнаменти и разядени произведения на резбарството, откривайки само бавното движение на стрелките си; но повечето излагаха на показ озъбената си железария и напомняха за онези танци на Смъртта, в които единственото живо нещо са ухилените скелети, размахали косата на Времето.
Всички тези машини бяха в действие — по-големите клепсидри, които още жвакаха пясък, по-малките, вече почти пълни в долната половина, а останалото беше едно скърцане на зъби, едно астматично дъвкотене.
На оногова, който влизаше за първи път, трябва да се е струвало, че пороят от часовници продължава до безкрай: дъното на стаичката беше покрито с платно, което изобразяваше низ от стаи, обитавани единствено от други часовници. Ала и да се отърсеше от магията и да загледаше само часовниците, така да се каже, от плът и кръв, имаше от какво да се изуми.
Може да ви се струва невероятно — на вас, които четете от разстояние, — но ако на безлюден кораб един корабокрушенец, обвит в ракиени пари, намери сто часовници, които да разказват почти в съзвучие историята на неговото нескончаемо време, той мисли най-напред за историята, а не за автора й. Така направи и Роберто, разглеждайки една по една тези играчки, залъгалки за старческото му юношество на осъден на най-дълга смърт.