Седна и изгледа тримата мъже пред себе си. С пушка на коляно, със забучени в престилчиците ками, те не се облягаха на скалата, а седяха изпънати, но без вдървеност и умора и, макар че бяха на припек, по челата им нямаше нито капка пот. Очите им бяха непроницаеми. Колкото и да си казваше, че тази невъзмутимост е само церемониална и не предвещава нищо, Пърсел се почувствува обезсърчен.
Тетаити направи знак и Тими стана. Трябваше да говори пръв, защото беше най-незначителен от тримата, и тъй като не беше благородник, допускането му в съвета бе нарушение на обичая. За да придаде повече сила на това, което щеше да каже, той вдигна с лявата ръка пушката над главата си, а с дясната извади и размаха камата. Стоя така цяла секунда, изправен на пръсти, като статуя на омразата. Нямаше нито величествеността, нито ръста на Меани и Тетаити, но изглеждаше тънък и твърд като стоманено острие. Когато започна речта си, не се задоволи да пее думите, а ги танцуваше, като удряше с нозе по земята, гледаше с искрящи очи и размахваше мощно камата към Пърсел или я въртеше около главата си. В лицето и снагата му имаше нещо юношеско, неопределено, от което излъчваната жажда за унищожение изглеждаше още по-ужасна.
— О, воини — извика пламенно той с глас, който ставаше все по-писклив, — аз говоря в полза на изкормването на кокошката! О, воини! Изпълнете мисията си! Бъдете като процеп в скала, който бълва гущери! Бъдете като открит отвор, дето се таи разярена акула! Не щадете нито един живот! Да загинат всички перитани! Да убием дългия Скелет! Да убием Плъхчето! Да убием главатаря! Да убием Адамо! О, воини! Аз говоря в полза на изкормването на кокошката! Изгорете колибите! Унищожете градините! Изсечете дърветата! Заробете жените на враговете! Стъпчете ги в нозете си! Да се покоряват като кучки на заповедите ви! Изтърбушете жените, които носят деца на перитани, заличете от лицето на земята тая проклета раса! О, воини, аз говорих в полза на изкормването на кокошката и да бъде както казах!
Тими постави отново камата в пояса си и седна. Меани скочи веднага. Това свинско чедо дръзваше да предлага изтърбушването на сестра му! Меани беше посивял от гняв и всички мускули на великолепното му тяло се свиваха неволно от усилието, което правеше да се овладее. С отметната назад глава, с потръпващи ноздри, с изблещени очи, той издуваше невероятно шия при опитите да заговори. Това куче! Това свинско чедо! По едно време се обърна към Тими с такова яростно изражение, щото Пърсел помисли, че ще се нахвърли върху му. Но това изражение изчезна изведнъж, Меани погледна право пред себе си и успя с невероятно усилие да отпусне мускулите си. Удивително зрелище. Под кожата му от главата до петите трепереха талази, които всеки миг отслабваха като стихващо морско вълнение. После всичко се успокои и тъмната кожа, по която играеха вълнисти отблясъци, стана отново спокойна като езеро. Всичките му мускули изглеждаха стегнати в черни калъфи, които криеха силата им и тялото му оставяше поразително впечатление на покой и ведрина.
— О, Ману-Файте — започна с леко прегракнал глас той, — кой луд приказва да се отсекат дърветата? Та това са наши дървета! Кой казва да унищожим градините? Та това са наши градини! Кой казва да заробим жените? Та това са наши сестри! Кой казва да убием децата, които те носят? О, Ману-Файте, това са наши собствени сестреници! Затова никой да не дръзне да докосне корема на тия жени, за да не се вдигне воин срещу воин и да го убие!
Меани си пое дълбоко дъх. Почувствува облекчение, след като отхвърли с недвусмислено предизвикателство изказването на Тими. И продължи:
— О, Ману-Файте, аз говоря в полза на мира! Аз, Меани, син на главатар, казвам: да убием само користолюбеца, защото той е причина за всичко. Да убием само него, защото само той е убивал. Всички други да бъдат пощадени, неправдата на користолюбеца да бъде поправена, а таитяните да заживеят в забрава и съгласие с чужденците!
Щом Меани седна, стана Тетаити. Полуспуснал тежките си клепачи, смръщил вежди над големия си нос, с още по-дълбоки бръчки от двете страни на устата, той стоя известно време неподвижен. Пеританите се пазели толкова зле, та той бил сигурен, че ще ги победи, при равни оръжия и равен брой бойци. И само от учтивост се съгласил да приеме Ману-Файте, но сега горчиво съжалявал за това. В навечерието на решителната битка двамата му другари започнали да си отправят обиди! Заплашвали да се избият помежду си! От пеританите не можело да се очаква нищо добро, той имал ново доказателство, че е така: свадата била предизвикана от присъствието на Адамо.
— О Ману-Файте — каза тежко той, — аз говоря в полза на продължаването на войната! Все пак, припомнете си, бойци, че ние не воюваме племе срещу племе, а сме племе, което се самоизяжда. Затова трябва да внимаваме да не се самоизяждаме прекалено… О тане, избрахте ме за главатар и аз, Тетаити, главатар и син на главатар, казвам: ще докосна с глава колибите и колибите ще станат табу.40 Ще докосна с глава дърветата и дърветата ще станат табу. Ще докосна с глава оградата на градините, и градините ще станат табу. Ще докосна с глава коремите на бременните жени и тези кореми ще станат табу.
40
Според старите таитянски вярвания, главата на главатаря е табу и с докосването си предава това свое качество на докоснатия човек или предмет.