Ви се претърколи на една страна, изплю малко кръв и се върна в предишната си позиция. Обърса уста с опакото на дланта си.
— Благодаря. Това ми беше нужно.
— Няма проблем — изстена Бъч. — Ама трябваше ли да ме бъхтиш така в черния дроб? Сякаш скочът не му създава достатъчно проблеми.
— Откъде знаеше къде съм?
— Къде другаде би отишъл? Фюри се върна и стана дума за случилото се. Реших, че в крайна сметка ще се озовеш тук. — Бъч раздвижи рамото си и изруга. — Да бъдем реалисти. Ченгето в мен е като радар за малоумници. Без да се обиждаш, не печелиш награда за интелигентност.
— Мисля, че щях да убия онзи мъж.
— Знам, че щеше да го направиш.
Ви вдигна глава. Не можа да види прозорците на Джейн и затова се надигна на лакти. Диванът беше празен.
Отпусна се обратно на земята. Дали двамата се любеха в леглото на горния етаж? Точно в този момент? Докато той лежеше съсипан?
— По дяволите. Не мога да го понеса.
— Съжалявам, Ви. Наистина съжалявам. — Бъч прочисти гърло. — Може би ще е по-добре да не идваш повече тук.
— Казва някой, който не спираше да минава покрай къщата на Мариса в продължение на колко месеца?
— Опасно е, Ви. За нея.
Ви се загледа в най-добрия си приятел.
— Ако продължаваш да се правиш на разумен, ще спра да излизам с теб.
Бъч се усмихна накриво заради разцепената си горна устна.
— Съжалявам, приятел. Думите ти не ме нараняват, колкото и да се стараеш.
Ви примигна няколко пъти, ужасен от това, което се канеше да каже.
— Боже, ще те провъзгласят за светец, знаеш ли? Винаги си ме подкрепял. Винаги. Дори когато аз…
— Дори когато ти какво?
— Знаеш.
— Какво?
— По дяволите. Дори когато бях влюбен в теб. Или някаква тъпотия от тоя род.
Бъч се хвана за гърдите.
— Беше? Беше? Не мога да повярвам, че вече не проявяваш интерес. — Той закри театрално очите си със свивката на ръката си. — Мечтите ми за бъдещето ни са разбити…
— Млъквай, ченге.
Бъч надникна изпод лакътя си.
— Шегуваш ли се? Бях замислил фантастично риалити шоу. Щяха да го излъчат по VH1. „Две ухапвания са по-добри от едно“. Щяхме да спечелим милиони.
— Ох, престани, за бога!
Бъч се изтъркаля на една страна и стана сериозен.
— Ето как стоят нещата, Ви. Двамата с теб? В този живот сме заедно, и то не заради моето проклятие. Не знам дали съм обсебен от вярата си в божественото провидение, но е имало причина двамата с теб да се срещнем. Колкото до историята с твоето влюбване в мен? Вероятно по-скоро е свързано с факта, че за първи път те е било грижа за някого.
— Добре, спри. Побиват ме тръпки от тия лигавщини за споделяне и грижа за някого.
— Знаеш, че съм прав.
— Майната ти, доктор Фил14.
— Добре, радвам се, че сме на едно мнение. — Бъч се намръщи. — Хей, може пък да направя токшоу. След като няма да бъдеш моята първа дама. Мога да го нарека „Часът на О’Нийл“. Звучи добре, нали?
— Първо, ти щеше да бъдеш дамата.
— Забрави. Няма начин аз да съм ти отдолу.
— И второ, не мисля, че на пазара се търси много твоят стил на психотерапия.
— В голяма грешка си.
— Бъч, току-що се пребихме един друг.
— Ти започна. А и би било идеално за канал „Спайк“15. Нещо средно между турнир по кеч и шоуто на Опра. Направо съм гений.
— Продължавай да си го повтаряш.
Смехът на Бъч пресекна от поредния порив на вятъра.
— Добре, колкото и това да ми доставя удоволствие, не мисля, че влияе добре на тена ми. Особено като се има предвид, че е толкова тъмно.
— Ти нямаш тен.
— Виждаш ли? И лежането тук не ми помага. Какво ще кажеш да се прибираме? — Последва дълга пауза. — Майната му. Няма да дойдеш с мен, нали?
— Желанието ми да убивам изчезна.
— Боже, мисълта, че само ще осакатиш онзи, ме кара да се чувствам толкова по-спокоен да те оставя тук! — Бъч се надигна и седна, ругаейки. — Ще възразиш ли поне да проверя дали си е тръгнал?
— Наистина ли е нужно да знам?
— Веднага се връщам. — Бъч изръмжа и стана на крака. Сякаш беше претърпял катастрофа. — Това ще боли известно време.
— Вече си вампир. Тялото ти ще е в идеална форма, преди да се усетиш.