Фокусиран над ужасяващите си действия, той не чу другия лесър да се приближава откъм гърба му. Долови полъха на бебешка пудра точно преди онзи да замахне, и едва успя да отскочи от пътя на бейзболната бухалка, чиято цел беше черепът му.
Яростта му се прехвърли от обезвредения убиец към този, който още беше на крака, и тъй като притежаваше гените на воин, той атакува. Насочи черния си кинжал към долната част на коремната област.
Но не уцели. Лесърът закачи с бухалката си рамото му, после замахна към здравия крак на Фюри и я стовари странично върху коляното му. Докато падаше, Фюри се постара да задържи кинжала си в ръка, но онзи беше същински Хосе Кансеко7 с тази алуминиева бухалка. Още един замах и оръжието му отлетя, отдалечавайки се по мокрия тротоар. Лесърът скочи върху гърдите на Фюри и го хвана за гърлото, притискайки го в здрава хватка с едната си ръка, която беше яка и жилава като метална жица. Фюри се вкопчи в дебелата му китка, тъй като не му достигаше въздух, но изведнъж осъзна, че имаше да се тревожи за по-сериозни неща от задушаването. Убиецът сграбчи бухалката през средата. Смъртоносно концентриран, той замахна и я стовари право върху лицето на Фюри.
Болката избухна като бомба в скулата и окото му и рикошира като нажежен до бяло шрапнел през цялото му тяло.
Беше… изненадващо хубаво. Заглуши всичко останало. Единственото, което усещаше, беше смразяващият сърцето сблъсък и последвалото го, подобно на електричество, пулсиране.
Хареса му.
С още действащото си око видя, че лесърът замахва отново за удар. Фюри дори не се напрегна. Просто наблюдаваше действията му, съзнавайки, че мускулите, участващи в повдигането на парчето полиран метал, щяха да се стегнат и да го стоварят обратно върху лицето му. Време е да се мре, помисли си смътно. Орбиталната му кост най-вероятно вече беше раздробена или най-малкото със сериозна фрактура. Още един удар и вече нямаше да е способна да пази сивото му вещество.
В съзнанието му изникна портретът на Бела, който беше нарисувал. Тя, седнала в трапезарията на масата за вечеря, обърната към близнака му. Любовта помежду им беше осезаема и прекрасна като копринена тъкан, но силна и вечна като закалена стомана.
Произнесе молитва на Древния език за тях и бебето им, в която пожела да бъдат добре и да ги срещне във вечността в далечно, далечно бъдеще. Докато се възродим отново беше фразата, с която завърши.
Фюри пусна китката на убиеца и взе да си повтаря фразата отново и отново, като се чудеше коя ли от четирите думи ще му бъде последна.
Но удар не последва. Лесърът вече не беше върху него. Отскочи от гърдите му, сякаш беше кукла, която някой беше дръпнал за конците.
Фюри лежеше там, едва дишайки, а около него се носеше сумтене и пъшкане, после видя ярка светлина. Организмът му произвеждаше ендорфин и това го понесе към висини, където се чувстваше в идеално здраве, но беше сигурно доказателство, че здраво е загазил.
Смъртта беше ли настъпила вече? Дали първият удар бе достатъчен, че да предизвика кръвоизлив в мозъка му?
Както и да е. Чувстваше се добре и се почуди дали и със секса е така. Усещането след това беше от значение. Единствено тиха отмора.
Спомни си за Зейдист, който беше дошъл при него по средата на едно парти преди няколко месеца със сак в ръка и със страховита молба в погледа. На Фюри му беше дошло до гуша от потребностите на близнака му, но въпреки това отиде с него в залата и го заудря отново и отново.
Това не беше първият случай, когато Зейдист беше имал нужда от подобно разтоварване.
Фюри винаги беше мразил да нанася на брат си побоищата, за които той молеше, и никога не беше разбирал мазохистичните му наклонности, но това беше невероятно. Нищо друго нямаше значение. Сякаш реалността беше далечна буря, която не можеше да го достигне, защото той не се изпречваше на пътя й.
Чу също така и плътния глас на Рейдж в далечината.
— Фюри? Повиках да ни приберат. Трябва да идеш в клиниката на Хавърс.
Когато Фюри се опита да заговори, челюстта му отказа да си изпълни задълженията, сякаш някой я беше залепил. Очевидно отокът беше започнал и той се задоволи с поклащане на главата.
7
Хосе Кансеко (род. 1964 г.) — известен американски бейзболист от кубински произход. — Б.пр.