Двамата избухнаха в смях и ченгето изчезна в спортната зала.
— Какво е толкова смешно? — попита Джейн.
Ви се стегна, преди да я погледне, като се надяваше тя да не забележи колко му е трудно да се държи равнодушно.
— Приятелят ми се занася. Това е делото на живота му.
— Всеки има нужда от цел.
— Вярно.
Тя седна на срещуположната пейка и той я погълна с поглед, сякаш беше прекарал векове в мрак и тя беше пламъкът на свещ.
— Трябва ли да се храниш отново?
— Съмнявам се. Защо?
— Блед си.
Така става, когато сърцето ти е стегнато в менгеме.
— Добре съм.
Настъпи дълго мълчание. После тя промълви:
— Бях уплашена там вътре.
Изтощението в гласа й го събуди и за други възприятия, освен копнежа по нея и той забеляза, че раменете й бяха отпуснати, около очите й имаше тъмни кръгове, а клепачите й тежаха. Очевидно беше смазана.
Трябва да я пуснеш да си върви, помисли си. И то скоро.
— Защо беше уплашена? — попита.
— Трудна операция при полеви условия. — Тя потърка очи. — Между другото ти се справи отлично.
Той повдигна вежди.
— Благодаря.
Джейн изпъшка и сви крака под себе си, точно както беше направила в спалнята на креслото.
— Тревожа се за зрението му.
Как му се искаше да разтрие гърба й.
— Да, не му е нужна повече инвалидност.
— Вече има такава?
— Единият му крак е с протеза.
— Ви, може ли да поговорим за малко?
Ви обърна глава към вратата на залата. Рейдж, все още облечен в бойните си дрехи, се беше върнал.
— Здравей, Холивуд. Какво има?
Джейн се размърда.
— Мога да отида в…
— Остани — каза Ви. Нищо от това нямаше да й остави трайни спомени, така че нямаше значение какво ще чуе. А и част от него слаба и безволева част, заради която му се щеше да се тупне сам с нещо по главата — желаеше да прекарва всяка секунда близо до нея. Тя се върна обратно на мястото си, а Ви кимна към брата.
— Говори.
Рейдж отмести поглед от него към Джейн, а в светлите му очи личеше повече проницателност, отколкото на Ви му се нравеше. Рейдж вдигна рамене и каза:
— Открих обезвреден лесър.
— Как обезвреден?
— Изкормен.
— От някой свой ли?
Рейдж хвърли поглед към лекарския кабинет.
— Не.
Ви погледна в същата посока и се намръщи.
— Фюри? Той никога не би действал в стил Клайв Баркър9. Сигурно е била тежка битка.
— Говорим за пълно изкормване. С хирургически разрези. И то не сякаш онзи му е глътнал ключовете за колата и братът си ги е искал обратно. Мисля, че го е направил без конкретна причина.
Фюри беше джентълменът на Братството. Благороден боец, той имаше стандарти за себе си и честта на бойното поле беше един от тях, въпреки че враговете им не го заслужаваха.
— Не мога да повярвам — измърмори Ви.
Рейдж извади една близалка от джоба си и започна да развива опаковката.
— Не ме е грижа, дори ако реши да ги нареже на лентички. Това, което ме тревожи, е причината за такова поведение. За да направи такава касапница, нещо сериозно го е вбесило. А и ако лицето му е в това състояние, защото е бил прекалено зает с клането, става дума и за безопасност.
— Каза ли на Рот?
— Още не. Канех се първо да говоря със Зи. Стига всичко да е наред с Бела в клиниката на Хавърс.
— Вероятно това е причината. Ако нещо се случи с нея или с бебето, ще имаме много грижи с тези двамата. — Ви изруга на ум, като се замисли за всички бременността, които предстояха в живота му. Ролята му на Примейл щеше да го съсипе.
Рейдж отхапа от близалката и се чу приглушен шум от дъвкане, когато раздвижи съвършено оформената си челюст.
— Фюри трябва да се отърве от тази обсебеност по отношение на нея.
Ви заби поглед в пода.
— Не се съмнявам, че би го направил, ако можеше.
— Ще отида да намеря Зи. — Рейдж извади бялата клечица от устата си и я уви в лилавата опаковка. — Вие двамата имате ли нужда от нещо?
Ви погледна към Джейн. Очите й се бяха спрели върху Рейдж, сякаш мислено го преценяваше като лекар, или поне Ви се надяваше да е така. Холивуд беше красавец, дявол го взел.