— Така ли?
— Никога не съм виждала нещо подобно. — Тя посочи с глава към манипулационната. — Искам да остана тук с вас, докато брат ви се излекува. Може ли? Имам лошо предчувствие за него. Не мога да кажа със сигурност. Изглежда нормално, но инстинктът ми подсказва нещо и винаги съжалявам, когато не се вслушам в него. А и не ме очакват обратно в реалния ми живот преди понеделник сутрин.
Цигарата на Ви замръзна във въздуха.
— Какво? — попита тя. — Проблем ли има?
— Не, ни най-малко.
Тя щеше да остане. Още известно време. Ви се усмихна мислено. Значи такова беше усещането да спечелиш от лотарията.
19.
Джон изпитваше недоволство и неудобство, докато чакаше на опашката пред „Зироу Сам“ заедно с Куин и Блей. Опитваха се да влязат в клуба от час и половина и единственото хубаво нещо беше, че студът не беше чак толкова нетърпим.
— Направо си остарявам тук. — Куин започна да потропва с крака. — Не се изтупах, за да вися без гадже на тази опашка.
Джон трябваше да признае, че приятелят му изглеждаше добре тази вечер. Облечен в черна риза с отворена яка, черни панталони, черни ботуши и черно кожено яке, той привличаше вниманието на много жени. Например двете брюнетки и червенокосата, които, докато се разхождаха около чакащите, най-неочаквано взеха да кимат към Куин. В типично безсрамния си стил той се втренчи в тях.
Блей изруга.
— Приятелю, май ще им събереш очите тази вечер.
— Можеш да си сигурен. — Куин повдигна панталоните си. — Умирам от глад.
Блей поклати глава, после огледа улицата. Беше направил това вече няколко пъти с широко отворени очи и ръка в джоба на якето си. Джон знаеше върху какво е положил длан: дръжката на деветмилиметров пистолет. Блей беше въоръжен.
Каза им, че е взел оръжието от някакъв братовчед, и трябваше да го пазят в тайна. Както и беше редно. Едно от правилата на тренировъчната програма гласеше, че нямат право да носят каквото и да било оръжие в свободното си време. Правилото беше добро, създадено с идеята, че недостатъчното познание крие опасност, и се приемаше, че учениците имат половин мозък, когато ставаше дума за битки. Въпреки това Блей заяви, че няма да излезе невъоръжен, и Джон реши да се преструва, че не знае причината за това.
Дълбоко в съзнанието си смяташе, че ако се натъкнат на Леш, това можеше да се окаже не толкова лоша идея.
— Дами — извика Блей, — накъде така?
Джон хвърли поглед към двете блондинки, застанали пред Куин. Оглеждаха го, сякаш беше щанд за бонбони и се чудеха откъде да започнат.
Тази отдясно, която имаше коса до кръста и пола с размерите на носна кърпичка, се усмихна. Зъбите й бяха толкова бели, че блестяха като перли.
— Бяхме тръгнали към „Скриймърс“, но ако вие ще останете тук, може да променим плановете си.
— Направете ни услуга и застанете до нас на опашката. — Той се поклони и размаха ръка пред себе си.
Блондинката погледна към приятелката си, после разлюля коса и бедра в стил Бети Буп10. Изглеждаше добре отрепетирано.
— За мен ще е истинско удоволствие, господине.
— Такъв съм до дъното на душата си. — Куин протегна ръка и когато Бети я пое, той я дръпна сред стоящите на опашката. Няколко момчета се намръщиха, но един поглед от страна на Куин беше достатъчен да сложи край на недоволството, което беше разбираемо. Куин беше по-висок и по-едър от тях — като микробус сред леки коли.
— Това са Блей и Джон.
Момичетата се усмихнаха на Блей, който се изчерви и придоби цвят, подобен на този на косата му, после хвърлиха бегъл поглед към Джон. Кимнаха му бързо и насочиха вниманието си обратно към приятелите му.
Джон мушна ръце в джобовете на взетото назаем яке и се дръпна, така че приятелката на Бети да може да застане до Блей.
— Джон? Добре ли си там? — попита Блей.
Джон кимна и погледна към приятеля си, после бързо отговори, жестикулирайки:
— Просто се оттеглям.
— О, боже — възкликна Бети.
Джон тикна ръце обратно в джобовете си. Без съмнение беше забелязала, че използва езика на глухонемите и нещата можеха да се развият по два начина — или щеше да го намери за сладко, или щеше да започне да го съжалява.
— Часовникът ти е страхотен.
— Благодаря, сладурче — отвърна Куин. — Нов е. От „Ърбан Аутфитърс“.