Той ми подаде ключето, правейки покровителствена физиономия.
— Ти ми показа как се свири в Дамаск, а аз искам да ти покажа как се свири на този инструмент в Европа. Но преди това ми разреши да го поправя, защото не се намира в много добро състояние!
— Господарю, но нали няма да ми го счупиш?
— Не, спокойно можеш да ми се довериш.
Взех от сандъчето необходимите струни и ги поставих, после натрупах една върху друга няколко възглавници, седнах и започнах да настройвам пианото. Когато домакинът ни чу квинтите и октавите, той очаровано извика:
— О, ти свириш много по-добре от мен!
— Това все още не е музика; сега само настройвам телта на верния тон. Не ти ли показа англичанинът как се свири на този инструмент?
— Жена му свирела, но беше умряла. Той удряше с юмруци по него и това явно много му харесваше, защото се смееше.
— Скоро ще видиш как трябва да се свири на него.
Преди като беден ученик често бях настройвал пиана, за да припечелвам джобни пари, така че не ми беше трудно да приведа пианото в задоволително състояние.
Докато се занимавах с него, вратата се отвори и се появиха всички онези жени, които преди това бях видял в двора. Дочух шушукане, изразяващо възхищение, а понякога от нечия уста дори се изплъзваше вик на очарование. Колко непретенциозни бяха тези хора!
Най-сетне бях готов и затворих инструмента, при което слушателките веднага изчезнаха.
— Няма ли да свириш повече? — попита ме домакинът. — Ти си голям санатдар,[71] а жените толкова се радват на тази музика, че могат да ни развалят яденето.
— Сега трябва да оставя чалгията да си почине, но след като се наядем и членовете на семейството ти дойдат, ще им свиря музика, каквато още не са чували.
— В харема ми има няколко жени на гости. Могат ли да дойдат и те да слушат тази музика?
— Разбира се.
Любопитен бях да видя какво влияние щеше да окаже един подвижен валс върху тези дами, но заради добрия си апетит не исках да ги разстройвам по време на кулинарните им занимания. Тази предпазливост много скоро донесе хубави плодове. Може би заради очакваната музикална наслада се бяха разбързали повече от обикновено и ни бе поднесено богато ядене, правещо чест на дома. Но едва бяхме свършили, и домакинът се осведоми дали жените вече могат да дойдат. Дадох съгласието си и малкият кафеджия изтича да ги извика.
Първо влезе жената заедно с двете си дъщери и един син на възраст около дванайсет години. Дамите бяха забулени и ми бяха казани само имената им. Другите четири жени бяха приятелки на домакинята. Те тихо и скромно седнаха на възглавниците, но от време на време се намесваха с по някоя дума в започналия разговор. Тъй като забелязах колко често забулените глави, от които се виждаха само очите и върховете на носовете, се обръщаха към пианото, станах, за да задоволя любопитството им.
Интересно беше да се наблюдава впечатлението от първия пълнозвучен акорд, последван от бърз пасаж.
— Машаллах! — извика Халеф изплашен.
— Бана бак — чувате ли, чувате ли? — извика домакинът, като скочи и разпери ръце от учудване.
Жените се стреснаха от изненада, пищяха от учудване и несъзнателно разпериха ръце, така че фереджетата им се отвориха и за миг успях да видя лицата им.
След кратка прелюдия започнах да свиря своя най-изящен валс. В началото публиката ми седеше като вкаменена, но скоро ритъмът на музиката започна да оказва неудържимото си влияние. Застиналите слушатели се раздвижиха, ръцете им потрепваха, краката се бунтуваха срещу вроденото им ориенталско състояние, а телата започнаха да се поклащат в такт с музиката. Домакинът обаче се изправи и застана зад мен, за да наблюдава с ококорени очи пръстите ми.
Като свърших, той хвана ръцете ми и започна да ги разглежда.
— О, господарю, какви пръсти имаш! Всичко ставаше като в карингджалък![72] Никога през живота си не съм виждал подобно нещо!
— Сихди — каза Халеф, — такава музика има само в ал Дженет, където живеят духовете на блажените. Аллах иллях!
Жените не посмяха да изразят чувствата си на висок глас, но оживлението и признанието, което се дочуваше в тона им, ме убедиха, че не са скучали.
Продължих да свиря още часове наред и публиката ми не се уморяваше да слуша нечуваните досега звуци.
— Господарю, никога не съм знаел, че в тази чалгия се крият такива неща — каза домакинът ми, докато си почивах.
— О, вътре има още по-прекрасни неща — отговорих аз, — но човек трябва да знае как да ги извади оттам. При нас в Европа има хиляди мъже и жени, които могат да свирят десет пъти по-хубаво от мен.