— Да.
— А Гюзела, която ми открадна?
— Да.
— Тогава водовъртежът не ме погълна, като паднах в бушуващите води. Аллах е пожелал да си отмъстя.
— Аз бях този, който ти спаси живота. Значи Аллах желае да не се страхувам от отмъщението ти.
— Мислиш ли? — изсъска той. — Защо тогава те предаде в ръцете ми? Търсих те в Кахира, но не те намерих, но тук, в Дамаск, където дори не се сещах за теб, те видях…
— И избяга от мен. Абрахам Мамур или по-точно Дауд Арафим, ти си страхливец.
— Хапи, скорпион такъв, но аз съм лъвът, който ще те изяде!
Знаех, че ще ме издадеш, затова си тръгнах, защото не исках да унищожиш грандиозния ми план. Преследвахте ме и отново ми отнехте всичко, но аз пак ще си взема камъните, можеш да бъдеш сигурен!
— Направи го!
— Да, ще го направя. Ще ти ги донеса и ще ти покажа, затова не те убих. Но все пак ще умреш, защото си виновен за хиляди мъки, които си ми причинил. Ти ми отне Гюзела, с помощта на която можех да стана по-добър човек. Тогава ти отново ме тласна в бездната, от която исках да изляза. Сега ще си получиш наказанието. Ще умреш, но не бързо, от нож или куршум; не, ще чезнеш бавно с милиони болки. Гладът ще разкъсва вътрешностите ти, а жаждата ще те лиши от душата ти, която ще съска от болки, както капката вода, попаднала в огъня!
— Вярвам, че си способен на това!
— Не се подигравай и не си мисли, че можеш да избягаш! Ако знаеше кой съм, щеше да се вкамениш от ужас.
— Не ми трябва да знам!
— Така ли? О, все пак ще научиш, за да изгубиш всяка надежда и ръката на отчаянието да свие сърцето ти. Да, трябва да знаеш всичко, за да скърцаш безпомощно със зъби. Знаеш ли какво е чувалдар?[81]
— Знам — отговорих аз, защото ми бяха разказвали много истории за чувалдари, които до неотдавна са били страшилища за Константинопол.
— А знаеш ли, че чувалдарите се събират в семейство, ръководено от главатар?
— Не.
— Тогава знай, че аз бях този главатар и все още съм.
— Самохвалко!
— Не се съмнявай в думите ми! Не видя ли в Египет колко съм богат? Откъде щях да имам това богатство аз, бичуваният чиновник? Афрак Бен Хулам от Адрианопол също бе удавен в чувал, защото един от хората ми видял в него много пари. Донесоха ми писмата, които е носил у себе си. Внимателно ги отворих, а като видях съдържанието, реших да отида вместо него в Дамаск и да ограбя магазина, щом му дойде времето. Тогава обаче се появи ти, гяур, и трябваше да се задоволя с по-малко. Шейтанът ще отвори за теб най-горещото блато в джехенема!
— Но ти отново загуби и малкото, което успя да вземеш!
— Пак ще си го взема, ще видиш. Но това ще е последното нещо, което виждаш тук, на земята. После ще те заведа на едно място, откъдето връщане няма. Познавам околностите добре, защото трябва да знаеш, че съм роден в Сорхеир. Баща ми е живял в тези тунели, когато пашата на Египет дошъл в Сирия и взел в редовете на войската си всички мъже и синовете им. Бях момче и не се отделях от баща си. С него се промъквахме през мрака и изследвахме тъмнината, научихме се да познаваме всеки ъгъл на тези тунели и вече знам кое ще е мястото, където ще се разложи трупът ти, когато след дълги мъки ще умреш.
— Аллах също го знае!
— Но Аллах няма да ти помогне, гяур! Колкото здраво са стегнати сега въжетата ти, толкова сигурна ще е и гибелта, която съм ти определил. Смъртната ти присъда е подписана.
— Тогава ми кажи също къде се намира и онзи Баруд ал Амасат, който ти продаде Зеница като робиня!
— Никога няма да узнаеш!
— Виждаш ли, страхливецо! Ако беше сигурен, че ще умра тук, спокойно можеше да ми го кажеш!
— Не за това го премълчавам, нито едно твое желание няма да бъде изпълнено повече. Сега мълчи! Трябва да спя, защото през нощта ще ми трябват нови сили.
— Няма да можеш да спиш, защото съвестта ти никога не ти дава покой.
— Един гяур може и да има съвест, но правоверният я презира!
По шумоленето на дрехите му разбрах, че си ляга.
Той наистина ли искаше да спи? Невъзможно! Или това трябваше да е ново мъчение за мен? Смяташе да си играе с мен като момче с бръмбар на конец?
Наблюдавах го внимателно. Не, той нямаше да спи. Наистина затвори очи, но когато ги отваряше, за да погледне към мен, те не бяха сънени и уморени, а напрегнато ме наблюдаваха. Не можеше да спи, като си спомнеше за начина, по който ме е вързал. Беше омотал леко глезените и китките ми, но тъй като ръцете ми бяха отпред, спокойно можех да се пресегна и да достигна краката си.
Само да имах нож! Но той бе опразнил джобовете ми. Какъв късмет, че носех със себе си само ножа и двата револвера! Ако наистина загинех тук безславно, поне Халеф щеше да наследи оръжията ми, вместо да попаднат в ръцете на този човек.
81
Чувалдар — букв. чувалджия, употребява се за човек, който слага убитите си жертви в чувал и ги хвърля във водата. — Бел. нем. изд.