Двата бряга на реката също бяха обградени от високи, дебели зидове. През техните железни порти, които през нощта са се затваряли, е трябвало да се минава, ако човек искал да се прехвърли с кораб от единия на другия бряг. Освен това над реката е имало прекрасен мост, широк трийсет стъпки и според Страбон дълъг една стадия, а според Диодор по него трябвало да се върви четвърт час. Мостът имал подвижен покрив. За да се отведе водата от реката при построяването му, на запад от града било изкопано езеро с обиколка дванайсет мили и седемдесет и пет стъпки дълбочина. Това езеро било запазено и по-късно, за да поема водата при наводнения, а същевременно представлявало и огромен резервоар, от който при голяма суша напоявали нивите посредством шлюзове.
На двата края на моста имало по един голям дворец, свързани и с подземен коридор, минаващ под Ефрат, подобно на тунела под Темза. Най-забележителните сгради на града били: старият царски дворец с обиколка над една миля; новият дворец, обграден с тройни зидове и украсен с безброй скулптури; и Висящите градини на Семирамида. Те образували квадрат с площ 160000 квадратни стъпки и били обградени със зид, дебел 22 стъпки. Върху огромни сводести дъги се издигали амфитеатрално наредени тераси, до които се достигало по стъпала, широки по десет стъпки. За да не пропускат вода, платформите на тези тераси били покрити с камъни, дълги 16 и широки 4 стъпки. Върху камъните имало дебел слой слепени тръстикови стебла, а после два реда тухли, споени със смола, като накрая всичко това било покрито с олово, върху което бил насипан толкова дебел слой най-хубава градинска почва, че в нея спокойно можели да пуснат корени дори и дебели дървета. На най-горната тераса имало кладенец, който изсмуквал от Ефрат необходимата за поливане вода. На всяка от терасите имало великолепни градински зали, с осветление за през нощта, в които човек можел да се наслаждава на уханието на най-отбрани цветя и на чудесна гледка към града и околностите му.
Най-забележителната постройка на Вавилон била обаче Вавилонската кула, за която се разказва в Библията. В Светото писание няма посочена точна височина, а само се казва: «чийто връх стига до небето». Талмудистите твърдят, че кулата била висока 70 мили, а според ориенталските предания е 10000 клафтера,[60] а в други легенди се твърди, че височината й била 25000 стъпки, като на нея работили един милион души в продължение на дванайсет години. Това, разбира се, е преувеличено. Истината е, че всъщност от средата на големия храм на бог Ваал се издигала кула, чиято основа била около хиляда крачки в диаметър, с височина около 600 — 800 стъпки. Състояла се от изградени една върху друга осем секции, като всяка по-горна имала по-малък диаметър от тази, върху която се намирала. До върха на кулата можело да се стигне по осем пъти увиваща се около кулата стълба. Във всяка една от осемте секции имало големи сводести зали и стаи, чиито статуи, маси, кресла, съдове и други предмети били от масивно злато. На най-долния етаж се намирала статуята на Ваал, която тежала хиляда вавилонски таланта, тоест стойността й възлизала на милиони талери. На последния етаж имало обсерватория, в която астрономите и астролозите правели наблюденията си. Ксеркс обрал всички съкровища от кулата, чиято стойност според Диодор възлизала на 6300 таланта в злато.
Освен това ориенталските митове разказват, че в кулата имало кладенец, който бил толкова дълбок, колкото била висока самата тя. В този кладенец висели на завързани за краката им вериги отлъчените ангели Варуд и Маруд, а в дълбините му се намирала тайната за разгадаването на всички вълшебства.
Това е бил Вавилон. А сега…
Тук на Бирс Нимрод си мислех за родината, за тихата стая с отворената Библия пред мен. Колко често бях чел пророчеството на Йеремия, разнесло се като сигнал от тръби над осъдения от Бога град Сион![61] Край Вавилонската река, на брега на Ефрат и покрай езерата и каналите, седели бездомните синове на Аврам; псалмите им в съпровод на струнни инструменти заглъхвали над ливадите. Сълзите им течали в знак на разкаяние за греховете им. Щом засвирели арфите им, от тях се носел копнеж по града, пазещ светинята на Йехова, а краят на тази песен бил:
«Очите ми са вдигнати към планината, от която ще дойде помощта». Господ чул молбата. Тогава се разнесъл силният глас на Йеремия и плачещият народ чул думите му:
«Това е словото Божие към Вавилон и страната на халдейците: От север към вас ще дойде един народ, който ще превърне страната ви в пустиня; той е въоръжен с лъкове и щитове и е жесток и безмилостен. Бойният му вик е като рева на морето. Бягайте от Вавилон и всеки да спасява душата си, защото в страната ви ще има война и страдания. Бог Саваот казва: искам да накажа царя на Вавилон; вдигнете се срещу Вавилон, ликувайте над него победоносно; главните му крепости са паднали, зидовете му са съборени. Тръгнете срещу него, отворете житниците му, удушете децата му, обсадете го и никого не пускайте да избяга. Той се опълчи срещу Бога, затова мъжете му ще паднат, а с това ще загинат и воините му. Меч за Вавилон и князете му, за прорицателите и велможите му, за конете и колесниците му и за цялата сган в него. Точно както Господ срази Содом и Гомор, така и Вавилон ще се превърне в купчина камъни, а околностите му — в пустиня!»
61
Сион — един от хълмовете на Йерусалим. Често с това име се нарича самият гр. Йерусалим, както е в случая. — Бел. пр.