Выбрать главу

С какво ни помогна рисунката? Ами чисто и просто Особените хора ни увериха, че сред хората в пещерите има човек, приличащ на изобразения върху нея. Тъкмо него те наричаха с уважение Той. А кой е Той? Не съм сигурен в точността на отговора, но мисля, че Той е човек от Шамбала.

Сега вече, макар да съм рационален учен-практик, напълно повярвах в съществуването на Генофонда на човечеството. До този извод стигнах по пътя на логиката и на научните факти. Но същевременно разбрах, че и моето, и вашето любопитство едва ли ще бъде задоволено, че само сме открехнали вратата към великата тайна, но едва ли в скоро време ще ни бъде позволено да докоснем и да фотографираме „консервираните“ хора. Кои сме ние? Все още сме неразумни деца в сравнение с висшата земна цивилизация на лемурийците, създала Генофонда. А и залогът му е твърде голям — да възроди човечеството в случай на глобална катастрофа или самоунищожение.

Осъзнахме и смисъла на думата Амин, с която завършва всяка молитва. Тя е породена от т.нар. последно послание SoHm. Стана ясно, че нашата — петата — цивилизация е блокирана за познанията на Онзи свят, поради което е принудена да се развива самостоятелно. Тогава ми стана ясен и източникът за знанията на Посветените — такива като Нострадамус, Е. Блаватская и други, успели да преодолеят принципа SoHm и да проникнат във Всеобщото информационно пространство, т.е. в знанията на Отвъдния свят.

Книгата се състои от четири части. В първата накратко възстановявам логиката на изследователската мисъл, като започвам от въпроса „Защо се гледаме в очите?“ и завършвам с цялостния облик на необичайния човек, чийто очи са изобразени в тибетските храмове.

Втората и третата част са посветени на фактологическия материал, събран по време на експедицията от лами, гуру и свами. Той е представен, общо взето, под формата на беседи с тях. На някои места обаче се отклонявам, анализирайки литературни източници (Е. Блаватская и други). Отговарям също на въпроси от типа „Кой е Буда?“ и „Какви цивилизации са съществували на Земята преди нас?“.

Четвъртата част е най-сложната. Посветена е на философското осмисляне на фактите. В нея читателят ще открие интригуващи размисли за Генофонда на човечеството, за тайнствената Шамбала и Агарти, за подивяването на хората и отрицателната аура над Русия, а така също за ролята на добротата, любовта и злото в човешкия живот.

Честно казано, и аз самият се учудих, че завърших книгата с такива обичайни и естествени на пръв поглед понятия като добро, любов и зло. Най-сетне бях разбрал защо световните религии са единодушни по въпроса за важността на доброто и любовта. Оттогава наистина изпитвам уважение към религията и искрено вярвам в Бог.

Докато пишех книгата, сигурно съм допуснал и някои грешки. Моите приятели — съратници в експедицията (Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Сергей Селиверстов, Олга Ишмитова, Венер Гафаров), често не се съгласяваха с мен, спореха и ме поправяха. Много помогнаха чуждестранните членове на екипа Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая (Непал), д-р Пасрича (Индия). Всеки от тях даде своя принос в общото дело. Бих искал да им благодаря. Благодарен съм и на Марат Фатхлисламов и Анис За-рипов, които ме снабдяваха с литература и ми помагаха в сложната проблематика.

Струва ми се обаче, че тази книга е само първата на тази тема. Изследванията продължават.

ПЪРВА ЧАСТ

ОФТАЛМОГЕОМЕТРИЯТА — НОВИЯТ ПЪТ КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Защо се гледаме в очите?

Имам приятел. Фамилията му е Лобанов. По характер Юрий Лобанов е срамежлив и докато разговаря, често свежда очи надолу. Веднъж станах неволен свидетел на трудния му диалог с неговата годеница.

— Юра, погледни ме в очите! — настоя тя. — Защо свеждаш поглед? Да не би да криеш нещо?

„Защо го моли да види очите му? — попитах се аз. — Сигурно в тях иска да прочете онова, което той не доизказва…“

Като лекар-офталмолог всеки ден гледам хората в очите. И всеки път забелязвам, че те сякаш издават допълнителна информация. И наистина, хората често казват: „В очите му има страх“, „Гледа с влюбени очи“, „Очите са тъжни“, „Радост грее в очите“ и пр. Ненапразно в една известна песен се пее: „Тези очи срещу мен…“