29
Тогава Бил направи няколко промени и чудото стана. Изведнъж случката се появи такава, каквато я бяхме преживели в действителност. До този момент изпитвах съмнения дали историята ми ще заинтригува хора, които не ме познават. След магическата намеса на Бил всичките ми съмнения изчезнаха.
Второто препятствие бе много по-сериозно и в един момент реших, че книгата никога няма да бъде "завършена. Това се случи през септември, скоро след смъртта на баща ми, когато бях ужасно уязвима и чувствителна. Двамата с Бил работехме до късно през нощта, понякога до два-три часа след полунощ. Бях уморена, изтощена, на края на силите и възможностите си.
За мен писането носеше емоционален заряд от самото начало, но бях приела, че именно чувствата са същината на моето послание. В един момент обаче изгубих контрол над себе си. Това се случи, когато започнах да разопаковам някои подаръци, които бях получавала от Муди през съвместния ни живот. Имаше книги със специални посвещения, както и музикална кутийка с танцуваща под звуците на приспивна песен от Брамс фигурка на майка с дете на ръце.
Подаръците разбудиха неочаквани чувства, които дълго бях потискала у себе си. Сега вече не можех да отричам Муди ми липсваше. Нещо повече, част отмен все още продължаваше да го обича. Той бе моят най-добър приятел и довереник още от времето, когато не бяхме женени. Сега бях съвсем сама.
Щом си признах това, ме обзе чувство за вина и съмнение в правотата ми. Как можех след всичко, което Муди ни бе сторил, да изпитвам към него нещо друго, освен омраза и желание за мъст? С кого бих могла да говоря? Кой би ме разбрал?
Подобно на роднините си аз също бях станала специалист з отбягването на емоционалните проблеми. Сега бях поела по тежкия път на самопреценката, за да открия, че това е едно умопомрачително пътешествие. Отчаяно исках да се откажа да забравя и за книгата, и за филма, както и всичко, свързано с тях. Седмици наред започвахме работа с Бил по следния начин: скачах от мястото си и тичах някъде, за да се наплача на воля.
В интерес на истината Бил и Мерилин никога не се опитваха да ми казват какво да правя, а винаги бяха до мен, го-
30
тови да ме подкрепят, за което съм им особено благодарна. Докато хлипах в банята, Бил търпеливо пафкаше лулата си и продължаваше да работи сам. Ако се бе намесвал със съвети или бе настоявал за обяснения, може би щях да се откажа завинаги от намеренията си. Ако не ми бе оказал толкова голяма морална подкрепа, вероятно щях да телефонирам на Муди имаше дни, в които това желание ставаше неудържимо и да проваля всичко.
Преживях някак си този месец и оцелявайки, промених из основи своя живот. Справих се сама с проблема си, говорех и пишех за него, преживях го отново. Изживях катарзис, който ме освободи от голяма тежест. За първи път се почувствах свободен човек.
Идеята за създаването на филм по романа „Не без дъщеря ми" се роди дни след завръщането ми от Иран. Агенция „Уилям Морис" я възприе като част от нашата уговорка от самото начало и разговорите с „Метро Голдуин Майер" започнаха четири месеца по-късно, веднага след като подписах договора за книгата.
Както разбрах първоначално, щях да бъда „консултант" на продуцентите от МГМ Хари и Мери Джейн Уф-ланд. Семейство Уфланд бяха класическо холивудско семейство. Хари отдавна беше прехвърлил петдесетте и бе не no-висок от метър и седемдесет. От него просто бликаше енергия. Мери Джейн изглеждаше на трийсет и пет. По-висока от Хари, тя бе слаба и стройна и имаше дълга руса коса.
Първата ми официална среща със семейство Уфланд бе уредена няколко дни след подписването на договора ни. Срещнахме се в един хотелски ресторант на летище Детройт Метрополитън и чакахме цели три часа един известен сценарист, който живееше в Детройт. Хари се държеше с мен изключително любезно, но се виждаше, че е направо бесен не бе свикнал да чака когото и да било.
Най-сетне писателят се появи и се настани в нашето се-паре. Без много-много извинения той ме погледна и каза:
Ето какво мисля за вашия филм. Трябва да го превърнем в любовна история между вас и мъжа, който ви е измъкнал от Иран.
Но това не е истина възпротивих се аз.
Няма значение продължи бързо той. Трябва да направим филм, който ще се хареса на публиката, а тя харесва такива работи.