31
Хари и Мери Джейн го гледаха и мълчаха като каменни статуи. Бях отвратена. Ако това е филмовият бизнес, не желаех да имам нищо общо с него, въпреки че нямах никакви права върху сценария, тъй като вече ги бях преотстъпила.
Наистина не бих искала да бъде направен по този начин казах аз.
Добре отвърна писателят. Ако не искате да е любовна история, тогава ще трябва да ви спаси ЦРУ. Това са двете възможности.
След като той си тръгна, семейство Уфланд се опитаха да ме успокоят. За мое облекчение те ме увериха, че харесват историята така, както съм я разказала, и че не виждат никакъв смисъл да се измисля друга сюжетна линия.
Семейство Уфланд горяха от желание да се запознаят с Махтоб. Няколко дни след погребението на татко се срещнахме в изискан френски ресторант във Вашингтон. Хари разбра, че се очертава една твърде дълга за шестгодишно дете вечер и се извини:
Трябваше да отидем някъде, където е по-подходящо за деца. Сигурно няма да хареса нищо от менюто.
След като посъветвах дъщеря си да вземе едно от любимите си блюда бяла риба, Махтоб изтърси нещо невероятно:
Не знам, мамо. Дали имат раци? Тази вечер страшно ми се яде лангуста.
Когато се върнахме в Мичиган, дори и през ум не ми минаваше да изпратя Махтоб на училище, за да навакса пропуснатото и да завърши първи клас. Щеше да й се струпа твърде много наведнъж. Тъй като в Иран се учеше да чете и пише на фарси, английският й бе изостанал значително. Трябваше да се справя с доста неща: липсата на баща й и всичките й приятелчета от Иран, смъртта на дядо й, живота в ново и кипящо от дейност семейство. •
През първите месеци след завръщането ни Ма-хтоб получи друг вид образование. Районният полицейски инспектор Нелсън Бейтс идваше у дома в униформа, за да може Махтоб спокойно да възприема хората от полицията и да общува с тях. Той я научи как да реагира на евентуалния похитител, който би я нападнал на улицата или вкъщи. Казваше й: „Махтоб, не искам да те отвлекат, но ако се случи, знаеш как трябва да постъпиш. Ние ще направим каквото можем, но всичко ще зависи от теб."
32
През септември 1987 година, когато Махтоб навърши седем години, нямах избор и затова я записах в частно училище под друго име, което избрахме вечерта преди първия учебен ден име, което тя продължава да използва. През първите няколко дни започваше да пише домашните си, след като бе погледнала листчето, на което й бях напечатала измисленото име. Учителите и директорът знаеха истинската й история, но бяха дали клетва-да пазят тайна.
Махтоб възприе съвсем сериозно новото си име. Една вечер беше поканила своя съученичка да преспи у дома. Когато брат й Джон'се прибра и я поздрави както винаги със: „Здрасти, Тоби, как върви животът?", Махтоб се втурна към него, сграбчи го за ръката, вмъкна го в мокрото помещение и бързо прошепна: „Тихо! Не ме наричай така пред Катрина!" В Иран се беше научила да пази тайна.
Учителката й в първи клас, Рут Хацунг, разбираше колко й е трудно да е разделена от мен. Тя й отделяше специално внимание и я изслушваше с голямо разбиране и съчувствие. Което е най-важното, тя й помогна да се приспособи отново към начина на живот в Америка и да остави миналото зад гърба си. Рут се справи с тази задача толкова успешно, че не се наложи Махтоб да търси специализирана помощ.
Първият след връщането ни Ден на благодарността имаше особено значение за нас. Нашите пакистански приятели Тарик и Фарзана Али ни дойдоха на гости заедно с двете си деца. Познавахме се от няколко години, когато с Муди живеехме в Корпус Кристи градчето в Тексас, където работеха много негови сънародници и колеги. Ние принадлежахме към ислямското общество на града освен нас в него имаше семейства от Индия, Египет и Саудитска Арабия. Редовно се събирахме на неделен обяд, на който всеки носеше свое национално блюдо. Винаги съм обичала да готвя в гимназията станах носителка на наградата „Бети Крокър" за най-добър домашен готвач. В Тексас разширих значително своя репертоар. Дотогава бях готвила по-често характерните за Средните източни щати блюда, отколкото типичните американски ястия. Двамата с Муди станахме близки приятели с Тарик и Фарзана и продължихме връзките си с тях и след като напуснаха Корпус Кристи.
Когато чули какво се е случило с мен и Махтоб в Иран, семейство Али заминали за Пакистан и наели човек, кой-
3. От любов към дъщеря ми
33
то да ни измъкне от Техеран. Чрез Хелън Баласанян, жената, с която поддържах контакт в швейцарското посолство, получих телефонен номер в Техеран, на който беше наемникът, след което помолих една от учителките на М ахтоб да позвъни. За жалост той не говореше английски и бе прекалено нервен, за да се разберем на фарси с помощта на учителката. Той затвори и с това историята приключи.