От момента, в който пристигнах, Тереза изведнъж се
44
оказа претрупана с работа. По време на вечерята си говорехме за книгата ми, за други случаи на отвличане и за възстановяването на Джон. Когато обаче стигнахме до сладкиша с извара, бях сигурна, че има нещо, което не е наред. Тереза бе стройна и слаба и се грижеше за здравето си. Никога не я бях виждала да си поръчва десерт. Явно имаше нещо, което й тежеше.
Тя се протегна през масата и ме хвана за ръката.
Знаеш ли, Бети обърна се тя към мен. каквото и да се случи в бъдеще, ние сме на мнение, че ти постъпи правилно, като разказа историята си. Сега получаваме сигнали от много хора, които искат да научат повече неща, преди да се оженят за чужденец или да отпътуват за чужбина. От твоя опит те са научили, че не може да вземеш американската конституция със себе си. Чудесно е, че помогна на много хора да не изпадат в твоето положение.
Тереза замълча, очите й не се откъсваха от лицето ми. Погледът й предсказваше лоши новини и внезапно ме обзе тревога. Тя продължи:
Днес ми се обади Анет от американското посолство в Швейцария. Ръката й стисна моята. Доктор Мах-муди е напуснал Иран.
Сърцето ми заби лудо. Кръвта ми се качи в главата, зави ми се свят. Не можех да повярвам на ушите си. Гласът на Тереза идваше като от далечния край на тунел.
Не знаем къде е. Знаем само, че е напуснал страната.
Ето, от тази новина се боях повече, отколкото от смъртта че един ден бащата на Махтоб ще се появи изневиделица и за да си отмъсти, ще я върне отново в Иран.
Кога? едва успях да попитам. Как са разбрали?
Днес Анет получила съобщение по дипломатическата поща от Секцията по интереси към швейцарското посолство в Техеран обясни ми Тереза. В нея се казвало, че е напуснал работата и дома си и според тях това е станало съвсем наскоро. Тя ми прочете няколко реда от факса „Той притежава зелена карта1. Не трябва да се изключва възможността от връщането му в Америка, за да открие жена си и дъщеря си."
Тя продължи с мъка:
Имат чувството, че вашият живот е в опасност.
1 Ра (решително та работа на временно пребиваващите в САЩ. Б. пр.
45
Като видя състоянието ми, Тереза направи всичко въз можно да ме успокои:
Моля те, моля те, не'се, чувствай виновна за нищо. Всички знаехме, че това все някога ще се случи. Просто н знаехме кога. Можеше да се случи и ако не беше станала толкова известна с книгата си.
Обеща ми, че на следващия ден ще се опита да събере още по-подробна информация.
Мозъкът ми заработи трескаво. Какво да сторя? Трябваше да позвъня у дома и проверя дали Махтоб се е прибрала без проблеми от училище... да осигуря по-надеждн охряна на къщата... да направя така, че никой да не доко не осемгодишната ми дъщеря.
Времето течеше незабелязано и ние едва успяхме да се доберем до летище „Нашънъл", за да хвана последния за деня полет до Мичиган. Трябваше да успея: да се прибера у дома, да докосна Махтоб и да я взема в прегръдките си.
Тъкмо доближавах билетното гише, когато прозвуча последното съобщение за пътниците от моя полет. Време за телефон нямаше. За щастие задържаха самолета, докато стигна до изхода. Ходех като замаяна. Нямах представа къде съм: Дори не разбрах кога сме се издигнали във въздуха. Пред очите ми се рояха страшни картини от миналото, а съзнанието ми бе сковано от страх пред онова, което очакваше Махтоб.
Когато стигнахме Дейтън, Охайо, където трябваше да се прехвърля на друг самолет,'научих, че лошото време е забавило полета на „Ю Ес Еър" с цял час. Опитах се без излишна паника да звънна на Махтоб. Тя се чувствуваше добре, гледаше телевизия и беше безгрижна като птичка божия. След това говорих с мама, която бе останала с дъщеря ми. Щеше ми се да я предупредя, но не смеех да поставям на изпитание болното й сърце.
Мисли. Бети, мисли! Кой може да ни помогне? Нелсън Бейтс, детективът, който обучаваше Махтоб, ми бе казал: „Ако някога ви потрябва помощ, обадете ми се, без да се притеснявате." Набрах домашния номер и му съобщих онова, което бях научила от Тереза. Той веднага ми предложи денонощна охрана на къщата ни.
Тъкмо затворих, и от високоговорителите се разнесе съобщение: „Полет 454 се отменя поради заледяване на пистата за излитане". Не може да бъде тази вечер трябва
46
да се прибера у дома на всяка цена! После лъч надежда имаше свободни места за полета до Лансинг. Там можех да взема кола под наем или да помоля някой да дойде и да ме вземе поне щях да бъда в Мичиган. Хукнах към изхода и успях да стигна тъкмо преди да затворят вратите. Един час по-късно гласът на командира прозвуча по радиоуредбата: „След десет минути ще кацнем на летище Лансинг. Температурата на въздуха е пет градуса под нулата, вали сняг." ,