Не ме интересуваше дали е минус пет или минус сто и пет градуса исках само да се добера у дома! Когато наближихме летището, гласът на командира се разнесе отново: „Летим над летище Лансинг. Летището е затворено поради заледяване на пистите. Ще се върнем в Дейтън. Там ще ви посрещне наземният персонал, който ще ви даде информация за хотелите, в които бихте могли да пренощува-те, както и за презаверката на билетите."
Беше почти дванайсет през нощта, когато отново докоснахме земя. Нямаше нито една свободна кола за даване под наем. Разплакана, трябваше да се примиря с факта, че тази нощ ще преспя тук, и хванах автобуса за близкия хотел „Шератон". Не можех да заспя. Разигравах наум най-различни сценарии: всички начини, по които Муди би могъл да се добере до Махтоб. Съмнявах се, че ще долети направо в Щатите. Зелената му карта щеше да го преведе през паспортния контрол, но това бе рискован ход, защото поради продължителния му престой в Иран бе вече невалидна. „Не без дъщеря ми" му бе донесла незавидна слава и той едва ли щеше да подаде документи за виза. Държавният департамент нямаше право да го задържи, защото на теория той не бе нарушил никакъв закон.
Муди би могъл да влезе в Щатите през Мексико, да прекоси границата със съдействието на свои роднини от Тек-сас. В Иран ми бе казал, че ако се наложи, ще наеме човек, за да ме убие. Той би могъл да наеме и човек, който да отвлече Махтоб.
А може би излишно се паникьосвах. Може би на Муди му бяха писнали условията на живот в Иран и бе решил да се премести другаде?
Защо се самозалъгвах? Винаги съм знаела, че един ден той ще се опита да си върне дъщерята. Освен това знаех, че иска смъртта ми неведнъж ми беше заявявал, че ще
47
ме убие, ако посмея да се измъкна от Иран. Не бях готова за смъртта. Като си помислих за Иран, станах по-силна и решителна.
Сега трябваше да направя всичко възможно, за да задържа Махтоб тук. Тя бе моя и никой не можеше да ми я отнеме. Муди не заслужаваше да я види дори а още по-малко да я вземе след всичко, което ни стори.
Както се оказа, тази нощ Муди не се появи4. През следващите два месеца местонахождението му си остана неизвестно, но аз изживях всяка секунда от това време с чувството, че той стои ей там, зад ъгъла. Дори след като ни съобщиха, че се е върнал в Иран, не можех да се отпусна и да си отдъхна. Знаех, че един ден той отново ще напусне родината си или, ще изпрати някой да вземе онова, което иска: моя живот и моята дъщеря.
48
ВТОРА ЧАСТ
ТРЕТА ГЛАВА
Криза
Двете с Махтоб си знаехме, че Муди може да тръгне по следите ни. Преди последната Ми среща с Тереза бяхме започнали да се поуспокояваме. Всекидневните грижи и занимания бяха намалили бдителността и тревогата ни.
Дотук! Сега си дадох сметка, че сме се самозалъгвали. Знаех, че Муди е решил да ни пипне, и това можеше да се случи навсякъде и във всеки миг. Чух, че се скарал със семейството си, а това би могло да усили още повече желанието му да си върне Махтоб.
Как можех да защитавам двете ни? Потърсих съвет откъде ли не от агенции за сигурност и охрана, частни детективи, телохранители. Някои от мерките, които предприех, не бива да издавам, но за други ще ви разкажа. Няколко дни след връщането си от Вашингтон получих разрешително за носене на оръжие, както ми бяха препоръчали.
Монтираха най-добрата възможна алармена система в къщата ни. Започнах да дебна през прозорците, изпълнена с подозрения към всяка минаваща кола, която спираше за секунди на\ъгъла пред знака „стоп".
Оръжието и алармената система бяха важни, но не бяха достатъчни. Знаех, че трябва да получа документ за попечителство, и то много бързо. Тереза ме беше предупредила, че без такъв документ Муди може да я изведе от страната напълно легално. Все пак й беше баща. Дори ако го хванат с Махтоб на някое летище на път към Иран, тя не можеше да бъде спасена.
В същото време се опасявах, че ако подам молба до съ-
4. От любов към дъщеря ми
49
да за присъждане на родителските права, това би могло да застраши сигурността на малкото ни убежище. Ако молбата до съда даде възможност на Муди да открие къде сме, тя можеше да стане причина за по-бързото му връщане в Америка, което толкова отчаяно се опитвах да избягна. Освен това ясно си спомнях отговора на съдебните власти на моя зов за помощ, преди да замина за Иран.