Съпругът на Бевърли отвел Сабрина в Техеран и й забранил дори да разговаря с майка си. Първата инстинктивна реакция на Бевърли била да отиде при дъщеря си в Иран, но съпругът отхвърлил молбата й. Искал развод и знаел, че съдът ще бъде много по-благосклонен към него, ако бракоразводното дело се гледа от ислямски съд в Иран, а не от граждански съд в Америка. Разплаканата Бевърли добави:
Без неговото писмено разрешение не мога дори да стъпя на иранска земя!
Бевърли беше съсипана от участта, сполетяла дъщеря й:
Сабрина не знае езика. Тя не познава онези хора, нито културата им и ще й бъде много трудно да се справи сама. Мечето й остана тук, а тя не може да спи без него. Бедното ми дете! Как бих могла да й помогна?
56
Посъветвах Бевърли да не прекъсва отношенията си с Мажид и да ги поддържа без значение какво й струва това.
Няколко месеца по-късно след множество горещи молби съпругът на Бевърли й позволи да замине за Иран. Тя остави семейството си в Америка с ясното съзнание, че може никога повече да не го види и че на Сабрина никога няма да й бъде разрешено да напусне Иран: Те са там до ден-днешен.
Другата крайност са онези родители, които правят отчаяни опити да избягнат раздялата с децата си и дори бягат и живеят под измислено име. Както обаче може да свидетелства Кристин Улман, бягството и животът под чуждо име не могат да осигурят сигурността на детето. С Кристин Улман се свързах през 1987 година, когато се разрасна мрежата от родители, чиито деца са им били отнети от другия съпруг. Запознала се с Мустафа Укайли през последната година в университета. Сключили брак в Лютеран-ския студентски център на Щатския университет в Охайо през 1975 година. От брака се родили две деца дъщеря Майсун през 1977 година и син Хани през 1978 година. След като Мустафа започнал да ги бие, Кристин успяла да се освободи от него заедно с децата си.
„Смених името и местожителството си, защото знаех, че той ще направи всичко възможно, за да си върне децата." Тя ми разказа как се свързвала с родителите си чрез трето лице и те дори не знаели в кой щат живее. Най-накрая успяла да получи временно родителските права от един съд в Денвър.
Както често става, родителите на Кристин така и не успели да разберат защо е изоставила своя красив, интелигентен и щедър съпруг. Докато Кристин се криела, Мустафа живеел с родителите й, правел се на съсипан от скръб и успял да ги убеди, че ценностите, които уважава, са близки до техните. През това време се измъквал на няколко пъти от къщата, за да закрие банковите сметки на семейството и да уреди документите, от които се нуждаел, за да „открадне" децата.
На 11 септември 1981 година Майсун и Хани били отвлечени, както си играели пред къщата, в която живеели.
„Само за три дни Мустафа получи развод от един ислямски съд в Саудитска Арабия, родителските права и цялото ни имущество", каза ми Кристин.
57
Тъй като собствената й родина била явно безпомощна, Кристин се обърнала за помощ към правителството на Саудитска Арабия, но бързо открила, че няма да бъде признат нито американският й документ за родителски права, нито двете обвинения в отвличане срещу Мус-тафа. Посланикът на Саудитска Арабия обещал да й помогне да види децата си само ако обещае да не говори пред журналисти. Кристин се съгласила. В същото време ми се бяха обадили още няколко родители, получили същия отговор: „Не вдигайте шум и може би ще направим нещо за вас."
Водена от отчаяното желание да види децата си на всяка цена, Кристин последвала съвета на Държавния департамент и посланика на Саудитска Арабия. Планът й бил да се установи в Саудитска Арабия и да внесе своя случай за разглеждане от ислямски съд. На правителството на Саудитска Арабия му трябвали почти две години, за да й издаде специално разрешение за пребиваване и работа като инженер в страната.
Седмица след пристигането си в кралството Кристин била арестувана и хвърлена в женски затвор, където почти всички затворнички били с невръстните си деца.
Ислямът закриля връзката между майката и детето до такава степен, че ако една майка е осъдена на затвор, детето й живее заедно с нея в килията каза Кристин. През първата нощ бях нападната от една лесбийка. В затвора нямаше нито един човек, който да говори английски. Нямаше нито дюшеци, нито завивки. Хранеха ни нередовно, защото храната се осигурява от семействата на затворничките или техни приятели.
Докато била в затвора, човек от прсолството на Саудитска Арабия се обадил на родителите й в Калифорния и им казал, че на Кристин може да се помогне, но само ако не дават изявления пред пресата. След пет дни Кристин била освободена. Все още не знае защо е била задържана.