Тъй като продължавали да я държат настрана от децата й, в продължение на цели три месеца Кристин ходела всеки ден в Министерството на външните работи на Саудитска Арабия. Искала разрешение да се яви пред ислямски съд, защото ислямското право гарантира родителските права до навършване на седемгодишна възраст на децата изключително и само в полза на майката. Тъй като Крис-
58
тин пребивавала легално в кралството, тя се надявала, че ще бъде приета от законите му като равноправна страна в делото.
На 2 август 1983 година почти две години след отвличането им Кристин видяла своите деца. Четиригодишният тогава Хани можел да опише отвличането до най-малки подробности. Спомнял си дори играчките, които баща му му дал, за да не плаче.
Каза ми, че мъж, облечен като дядо Мраз, помагал на баща им да ги открадне каза Кристин.
Следващата седмица тя най-после убедила съда да разгледа нейния случай така Кристин станала първата западна гражданка, която била изслушана от ислямския съд на Саудитска Арабия Шариата. На втория ден от делото адвокатът й казал, че „в бракоразводните дела няма пари", и я изоставил на произвола на съдбата, без преводач в съдебната процедура, която се водела само на арабски. На третия ден срещу нея било представено унищожително доказателство снимка, на която тя и децата излизали от църква. Съдията заявил, че Кристин не може да получи родителските права, защото това щяло „да засегне тяхната религиозност". Отказано й било правото на посещения. През следващата година тя продължила да живее и работи в кралството и за този период й позволили да види децата само пет пъти.
Тъй като положението било нетърпимо, Кристин напуснала Саудитска Арабия. Оттогава насам тя продължава да моли бившия си съпруг за разрешени^ да посещава децата си. През 1986 година й позволил да ги види, но в присъствието на новата му жена. Всичките й срещи с децата били зорко следени отблизо.
Трябваше да спя в едно легло със сегашната му жена ми каза Кристин. Децата спореха кой до кого да спи никой не искаше да спи до мен. Дъщеря ми каза: „Америка е лошо място. В Америка няма джамии. Америка дава паспорти на евреите.'"Синът ми каза: „Очите ми не са сини, а кафяви. Аз съм арабин."
Последното желание на Кристинината майка да види внуците си останало неудовлетворено. Още веднъж си дадох сметка какъв късмет сме имали, като сме успели да се измъкнем от Иран навреме, за да видим татко, преди да склопи очи. Поне знаехме, че сме си у дома.
След иракското нахлуване в Кувейт през 1990 година
59
Мустафа завел децата в Холандия, където Кристин имала една особено неприятна среща с тях. Майсун и Хани се държали с нея като с непозната. Трудно й било да разбира лошия им английски. Били се превърнали в дълбоко религиозни мюсюлмани. Най-лошото било, че двамата убедено твърдели, че Кристин не ги обича, и заявили, че вече не им е майка. Бащата на Кристин трябвало да присъства на тази среща, но в деня на пристигането Мустафа променил решението си и оставил бележка в хотела, в който били отседнали: „Когато четеш това, ние вече ще сме се върнали в Саудитска Арабия." Кристин ми каза:
Искам само да спя и да ги сънувам. Събуждам се успокоена и отпусната. Сънувам и усещам уханието на къдриците на дъщеря ми.
За жалост сънищата са единственото, което й е останало от 1981 година насам. Едничката й надежда е, че когато пораснат, Майсун и Хани може да решат да следват в Щатите и тримата да заживеят отново като едно семейство, но като се имат предвид чувствата на децата към майка им и нейната родна страна, това също може да си остане само един хубав сън.
След като бяхме прекарали безкрайни часове на телефона, двете с Кристин най-сетне се срещнахме през януари 1988 година в телевизионното предаване на Фил Донахю. Всички гости, сред които и една приела исляма американка, която преподаваше в университет, бяхме отседнали в хотел „Дрейк" в Ню Йорк и чакахме заедно автомобила, който щеше да ни отведе до студиото. На път към колата срещнах съпруга на преподавателката, палестинец по народност. Мъжът държеше в ръце Корана и ние трябваше да минем под него, след като го целунем, за да влезем в лимузината. Въпреки че сведох глава, начаса изпитах страх от този човек. Естествено, той се разположи на предната седалка до шофьора, за да не се унижи, като седне отзад при жените. Когато колата се вля в оживения автомобилен поток, двамата с жена си монотонно занареждаха цитати от Корана. В един момент преподавателката спря за малко, за да се присъедини към разговора ни, но мъжът й я смъмри, че се държи неприлично.
Трябва да се моля рече тя и продължи да припява. В студиото съпругът й я накара да се преоблече и тя веднага го послуша.