60
Докато чакахме в зелената стая, Фил Донахю мина и любезно ни поздрави. Ръкува се с всеки поотделно и размени няколко думи с него. Като протегна ръка към преподавателката, съпругът й рече на висок глас:
Не докосвайте жена ми!
Фил веднага се отдръпна и излезе от стаята.
Започна да ми се гади: все едно че се намирах в Иран. Дори се усъмних, че ще успея да взема участие в предаването, но реших, че няма да се дам на този човек.
Най-убедителният съвет, който получих от Кристин в този ден, бе никога да не се крия под чуждо име и неизвестен адрес.
Преживях всичко това смених и името, и адреса си. Преместих се да живея на място, където никой не ме познаваше, и въпреки всичко ме откриха. Беше чиста загуба на време и пари.
Когато децата й били отвлечени, на Кристин й трябвало дълго време, за да убеди хората какво наистина се е случило и коя е тя всъщност.
През последните десет години Кристин бе изживяла толкова болка и огорчения, колкото малко от нас могат да си представят. Но тя не таи горчивина и обида в душата си, а единствено мъка и жал, че са й отнели децата. Наскоро ми каза:
Нищо повече не мога да направя, остава ми само да говоря с други като мен. /
И наистина го прави. Кристин отделя голяма част от времето си съвсем доброволно и безплатно да разговаря, утешава и съветва други родители в подобно положение.
Когато за пръв път изразих притесненията си относно нашата безопасност пред моя литературен агент Майкъл Карлайл, той повтори онова, което ме бяха посъветвали и други, а именно че „единствено известността може да ти гарантира безопасност". Сега повече от всякога съм сигурна, че съветът е бил правилен. Ако хората около мен знаят в какво положение съм, ще бъдат по-добре подготвени да ме предупредят, ако забележат нещо нередно. След като излезе книгата ми, майката на една съученичка на Махтоб ми каза:
Добре, че знаем какво ви се е случило. Сега всеки ден, когато идвам да взимам децата, следя с кого си тръгва Махтоб.
Да, наистина взех правилното решение и не допуснах
61
Муди да ни превърне в пленници в собствената ни страна. Нали в края на краищата затова избягахме от Иран за да сме със семейството си, за да сме свободни.
За съжаление броят на жените, хванати като в капан в страните, където мъжът е всевластен господар, съвсем не е толкова малък. Статистически данни липсват, защото повечето от тях не правят опити да се измъкнат. Те се превръщат в'разбити същества, жертви на отчаянието си. . .
Мег една американка от Средния запад показа до каква степен е готова на саможертва майката, за да защити своите деца. През 1982 година Мег подала молба за развод и по този начин неволно подтикнала съпруга си Хю-сеин да отвлече сина им Кайван и дъщеря им Фереще в Иран. В отчаянието си Мег го последвала, за да бъде заедно с децата си. В следващите осем години живяла с многочленното семейство на съпруга си в едно двустайно жилище в Техеран. Чувствала се като в клетка. През това време нямала никаква възможност да общува свободно със свои сънародници. Не й позволявали дори да пазарува, без някой да я надзирава.
През 1990 година Хюсеин позволил на Мег да заведе третото им дете тогава малко бебе при възрастните си родители. От Държавния департамент ме повикаха, описаха ми случая с повече подробности и настояха: „Моля ви да разговаряте с нея. Ние се чувствуваме абсолютно безпомощни не можем да й помогнем по никакъв начин. Може би разговор с някой като вас ще облекчи скръбта й."
Говорех често с нея и много исках да й помогна, но подобно на хората от Държавния департамент нямах разрешение на проблема й. Тя ми каза:
Гоку-що прочетох книгата, ти.. Ако животът ми в Иран беше така хубав както'твоят, щях да се справя.
Разказите й за това как живее нейното семейство в Техеран бяха наистина ужасяващи, но ми звучаха съвсем реалистично. Спомням си южните квартали на града, в чиито схлупени къщурки с по две стаи живееха по петнайсет души. Нямаше климатична инсталация, нямаше никакви съвременни удобства.
Колкото ида се ужасяваше от предстоящото си връщане в Иран, Мег не можеше да изостави другите две деца. Денят, в който трябваше да отпътува, бе снежен и летището бе затворено, а полетът отменен. В същия този ден
62
тя получи писмо от Фереще, което дъщеря й бе успяла да прати съвсем тайно. Отгоре по диагонал четиринайсетгодишната й дъщеря бе писала:
Мамо, моля те да прочетеш това два пъти! Мамо, не се връщай! Ако се върнеш, майчице, ще постъпиш много глупаво. Мамичко, ще го бйя така, както когато ни отвлече. Двамата с Кайван много плакахме. Сега ще опитам пак. Вече съм по-голяма и ще успея.