Мамо, повярвай ми, тук живеем добре. Имаме месо, яйца и плодове, затова не се тревожи за нас. Мамичко, днес получих писмото тии снимките. Обичам всички такива, каквито са. Видях твоята снимка. По лицето ти разбрах колко самотна се чувствуваш, но ако се върнеш, ще ти бъде много тежко. Написах всичко това, ала не знам дали ще ме послушаш или не. Мамо, ти все пак помисли какво искаш да направиш, моля те. Мамичко, предай поздрави на всички вкъщи. Моля се писмото да стигне бързо до теб.
Мег бе дълбоко трогната и развълнувана. Надявах се, че снежната буря ще я накара да размисли и да не се върне. Болеше ме сърцето за двете й големи деца, които се опитваха с всички сили да се измъкнат от Иран. Просто изпитвах отчаянието на Фереще, която се ловеше %& сламка отчаяние, което бях преживяла лично, докато бях в Техеран. Не е справедливо деца да страдат толкова много. Подобно на Махтоб и те е трябвало да пораснат преждевременно.
Чувството на вина и отговорност надделя у Мег. Тя не можеше да забрави как по време на ракетните атаки на иракската армия Кайван бе напуснал противовъздушното им скривалище, за да донесе хляб единствената храна на семейството с риск за живота, само и само да спаси тях. Тя не можеше да понесе мисълта, че ще ги изостави със сестра му в Техеран, без да знае каква ще бъде по-нататъшната им съдба.
В деня на заминаването си Мег ми каза, че когато бащата довел Кайван в Иран насила, момчето буйствало толкова много, че се наложило да го затворят в мазето. След като пристигнала в Техеран, той се похвалил с успеха си: „Мамо, ти трябва да живееш с нас, защото се държах много лошо."
Мег продължи:
63
' 4
64
Научих книгата ти наизуст. Тя ми вдъхва надежда. Отивам. Нямам друг избор. Може би някой друг път, а?
След като Мег си замина, получих писмо, което разкриваше изцяло чувствата й: „Не мога да обясня, но ме е страх да разделя децата. Винаги ще има някой, който ще се чувствува обиден и изоставен. Семейството и предишните ми приятели никога няма да го разберат. Ще го разбере само онзи, който е бил там. Фереще се опитва да бъде голямата жена в семейството. Тя се опитва да превърне мечтата ми в действителност..Кога детето остаря, а възрастният човек се превърна в дете, така и не разбрах, но ще се опитам да не разделям децата си и да ги оставя да имат свои мечти."
Оттогава нямам вест от Мег.
От личната си намеса в тези тежки случаи научих, че никога не бива да се изключва една възможност одобряването, което често е резултат от зависимостта на жената от съпруга й. Натиск да се сдобри и събере отново едно семейство може да дойде от много страни нерядко това са семействата на двамата съпрузи. Често надеждата за помирение е онази тънка нишка, свързваща изоставения родител с детето, и тя именно го принуждава да поддържа връзка с похитителя.
Въпреки че помирението почти винаги е желан подход, то невинаги е успешно. В края на краищата разпадането на семейството е имало своята сериозна причина. Ако обаче помирението реши проблемите на родителите, то може да се окаже истинското и единствено разрешение.
През 1988 година с мен се свърза сестрата на Мери-лин жена от Детройт, омъжена за иранец на име Фе-ридун. До този момент вече ми се беще изяснила схемата, елементите на която подсказваха неминуемо отвличане. Мерилин бе държана като заложница от своя съпруг в собствения си дом. Подслушвал телефонните й разговори и й забранил да се вижда с роднините си. Според нея бил складирал туби с бензин в къщата и заплашвал, че ще я изгори жива заедно с четирите им деца или ще ги хвърли с колата от някой мост. Казал на Мерилин: „Ако се обърнеш към властите, ще убия всички ни."
Изпълнена със страх за живота им и притеснена от липсата на разбиране от страна на правната система, аз се посъветвах с държавни служители и се обърнах за помощ към един приют за жени със сериозни семейни проблеми. Уре-
дихме Мерилин и децата й да избягат и да бъдат прехвърлени с помощта на няколко от тези приюта до един отдалечен щат. Там тя заживя под ново име и се записа в университета, което й помогна да си изгради самочувствие и я подготви за самостоятелен живот с децата.
Година и половина по-късно, когато съпругът й поиска от съда разрешение да вижда децата, тя ми каза, че е готова по-скоро да отиде в затвора, отколкото да разкрие местожителството им. Беше толкова загрижена за тяхната безопасност, че оставяше колата си на някой паркинг в Охайо и взимаше кола под наем, за да се явява пред съда в Мичиган.
Положението на Мерилин бе белязано с всички признаци на наближаващото нещастие. Феридун почти нямаше връзки и никакви роднини в Щатите. Наскоро бе ходил до Иран. Беше типичен сценарий за отвличане на децата и отвеждането им отвъд граница.