През януари 1989 година съпругът на Патси бил арестуван в Ню Йорк и затворен по обвинение в отвличане. Той казал, че е взел децата, защото не искал да бъдат възпитани като християни: Патси била католичка. Бен отказал да съобщи къде се намират децата. По-късно тя научила, че ги укривали в една хасидимска еврейска комуна някъде в Съединените щати. Седем месеца по-късно Патси победила и Бен бил екстрадиран обратно в Брюксел първото екстрадиране заради отвличане на собствени деца в историята на белгийското право.
Според белгийските закони това престъпление се наказва със затвор от осем дни до една година. Ако похитителят откаже да даде сведения къде са децата, наказанието
67
може ца бъде удължавано, както се случило и с Бен, който в момента излежаваше третата си година в белгийски затвор. Докато разговаряхме с Патси, разбрах, че тя не търси отмъщение срещу бившия си съпруг. Държеше да бъде в затюра, защото бе единственият, който можеше да разкрие ?ъде са децата й.
Патси и баща й се върнали обратно в Щатите и с невероятна упоритост проследили следите на децата/Открили две еврейски групи хасидими, сред които децата са живели: в един от случаите ги изпуснали само за някакви си шест седмици. Очевидно обаче за действията и откритията им бчло съобщавано на съучастниците на Бен и малките били местени от място на място. Всичко, което знае Патси за своите деца, е, че са някъде в Париж или Амстердам или Мексико сити изобщо някъде по широкия свят.
Патси обединила усилията си с Ан-Мари Лизин, служителка на белгийското правителство, и двете основали международна организация „Изчезнали деца" с идеална цел, която започнала да функционира през септември 1989 година. Организацията дава съвети на родители, чиито деца са застрашени от отвличане, както и на родители на отвлечени деца. Стреми се да въздейства върху съдебните власти с примери за сериозността на това престъпление. Както в цял свят, така и в Белгия решението на подобни случаи е в ръцете на съдиите.
Красив либиец на име Сабри Хашим завъртял главата на Кит Бел, докато учели за следдипломна квалификация в Портланд Колидж в щата Орегон. След раждането на сина чм Ахмед Сабри склонил Кит да отидат до Либия. И както в много подобни случаи, щом стъпили на родна земя, не дал и дума да се издума за връщане в Щатите. Дъщеря им Камела се родила в Либия.
След три нещастни и самотни години в непознатата страна Кит успяла да убеди Сабри да я пусне с децата в Щатите, за да прекарат там отпуската. Подобно на Кристин Улман тя незабавно подала молба за развод и заживяла под чуждо име и на друго място. Сабри ги последвал и се върнал в Америка, за да оспори развода.
Съдията задържал либийските и американските паспорти на децата и разпоредил бащата да вижда децата си в присъствието на посочено от съда лице. Кит се възпротивила, като се обосновала, че се страхува за безопасността на децата и за собствения си живот, но съдията я заплашил
68
със затвор за проявено неуважение към съда. Като си дала сметка, че децата ще бъдат изложени на много по-голяма опасност, ако я вкарат в затвора, Кит с неохота се върнала у дома и изоставила чуждото име. Когато Сабри дошъл да вземе децата и да ги изведе за втори път, след като били присъдени на Кит, той успял да излъже придружителя и да влезе с децата в магазин за играчки без него. И тримата изчезнали безследно. Три седмици по-късно Сабри пратил телеграма на американския си адвокат, в която го уведомявал, че той и децата са в Либия.
Когато Кит му се примолила да й разреши да ги посети в Либия, той грубо отговорил: „За нас ти повече не съществуваш". Три години след отвличането Съединените щати бомбардирали щаб-квартирата на Кадафи в Триполи, която се намирала на километър и половина от жилището на Сабри. За да докаже на Кит, че са оцелели, Сабри й изпратил снимки на шестгодишния вече Ахмед и Каме-ла, която била на четири годинки. Въпреки че горяла от желание да узнае как изглеждат порасналите й деца, снимките разкъсали сърцето й.
Въпреки огромната болка, причинена от раздялата с децата, Кит ми каза, че е сигурна в едно: децата й ще бъдат обичани, докато е жива свекърва й. В същото време добави:
Ще ги отгледат в общество, на което нямам никакво доверие. Ще бъдат възпитани да вярват в ценности, които почти не разбирам, а образователната им система няма нищо общо с американската.