71
Винаги когато се намирах на турне или трябваше да пътувам в чужбина, Крие продължаваше нашето дело и поддържаше връзка с родителите, на които се опитвахме да помогнем. Тя намали невероятното напрежение, на което бях подложена от мига, в който книгата ми излезе от печат, и ми стана неизчерпаем източник на морална подкрепа.
Едно семейство покори сърцето на Крие: Кристи Хан и тримата й сина. Пътят, извървян от Кристи Хан, бе низ от неочаквани препятствия, завои, интриги, опасности, докато най-сетне проблемът й намери разрешение в една твърде далечна в много отношения страна.
Кристи си играела с децата в дома на негова леля, ко• гато групичка от приятели и роднини на мъжа й нахлули в стаята. Лицата им били опънати от напрежение, говорели един през друг. Тя успяла да разбере само откъслечни думи, защото след деветнайсетте месеца в Пакистан знанията й по урду били доста ограничени. Все пак схванала, че са се обадили от полицията някъде в Мичиган и че се е случило нещо ужасно.
Риаз е в затвора! обяснил й на английски един от деверите. Трябва да разбереш какво е станало.
Сърцето на Кристи се свило. Това бил най-страшният й кошмар, новината, от която се бояла най-много, откакто Рйаз Хан, нейният съпруг-пакистанец, заминал преди две седмици за Съединените щати и я оставил сама с двамата им сина. Моля ти се, Господи, дано нищо не му се е случило, молела се Кристи, докато,,паниката на околните я завладявала бавно, но сигурно. Моля те, нека се върне отново при нас.
Това се случило през август 1990 година, деветнайсет месеца след като Риаз отвлякъл двамата им сина от дома им близо до Детройт и ги завел в родния си град Пеша-вар, а после задържал насила и Кристи, която ги последвала. Оттогава Риаз се превърнал в изключително труден за съжителство човек не само за нея, но и за собственото си многочислено семейство. Кристи знаела, че Риаз е единствената й надежда, че само той може да ги отведе обрат-. но у дома. Преди да тръгне, дал строги нареждания: на Кристи и децата било забранено да напускат къщата без придружител, да не говорим за страната. Когато Риаз заминал, тя трябвало да се справя не само с един, а с шест мъже баща му и петимата му братя. За разлика от Риаз нито един от тях не бил свързан по никакъв начин със Съ-
72
единените щати. Според обичая те щели да задържат Крис-ти и синовете й особено синовете завинаги при себе си. При всичките си слабости и лоши черти на характера Риаз бил единственият й лъч надежда да върне свободата им.
Докато успее да се свърже с полицейския участък в Бе-риен Каунти в Югозападен Мичиган, минало много време. Неговите роднини се въртели наоколо и й задавали по пет въпроса наведнъж. Докато Кристи напрягала слух, за да чуе какво й говорят в слушалката, мислите й препускали лудо. Неведнъж била премисляла всички беди и неприятности, които можели да се случат на съпруга й при това пътуване. Ами ако седне зад волана пиян и катастрофира (въпреки че ислямът забранява употребата на алкохол, Риаз не спазвал стриктно Корана)? Ами ако отиде при бившата си любовница и избягат заедно? Ако зареже Кристи и децата на произвола на съдбата? Или ако загадъчните дела на Риаз го докарат до затвора?
Полиция! пропукал в слушалката идващият от петнайсет хиляди километра женски глас.
Ало, обаждам се във връзка със съпруга ми. Името му е Риаз Хан. Кристи го произнесла буква по буква. Научих, че е арестуван.
Божичко, дано всичко се оправи!
Мисля, че не е арестуван казала жената и замълчала, а в това време Кристи въздъхнала: всичко било ня-какво*недоразумение, не са разбрали правилно.
После чула онова, което всъщност се е случило. Съобщили й го безизразно, но то надхвърляло и най-черните предчувствия на Кристи.
Намерен е труп, който бе идентифициран. Мисля, че се обаждате за него.
Кристи глухо повторила на глас чутото и неговите роднини избухнали в ридания. Имала чувството, че се намира някъде много, много далеч и всичко това е лош сън, който се отнася за друг човек. Сетила се единствено за онова, което Риаз й казал на тръгване с типичния си загадъчно-заплашителен тон, който сега кънтял в ушите й:
„По-добре се моли да не ми се случи нищо, докато съм далеч, защото, ако ми се случи, ти никога няма да се измъкнеш от тази страна."
Когато Кристи завършила успешно първи курс на университета Истърн Мичиган през юни 1985 година, тя жа-