73
дувала за промяна и нови приключения. Заминала за Тул-са, Оклахома, при своя съученичка от гимназията, която учела в университета „Оръл Робъртс", основан от известния прероден евангелист. Тя самата била дълбоко вярваща презвитерианка и атмосферата в „Оръл Робъртс" много й допаднала. Освен това харесала Риаз Хан висок, добре сложен студент от Пакистан с гъста черна коса и силна волева брадичка. v
Още при първата им среща, уредена от приятели, Риаз бил явно привлечен от жизнерадостната и закачлива Кристи. Бил двайсет и пет годишен, четири години по-голям от нея, и за Кристи това била една освежителна промяна в сравнение с ограничените третокурсници, с които излизала в Мичиган. Той бил завършил право в Пакистан, обиколил цяла Европа и сега се надявал да получи по-висока степен в Щатите.
Изглеждаше много честен, ученолюбив човек каза ми по-късно Кристи.
Освен това Риаз бил много романтичен човек и галантен кавалер. Настоявал да й отваря вратите. Подарявал й цветя при всяка среща. Непрекъснато се възхищавал от нея и я карал да се чувствува жена.
Макар и рожба на съвсем различна култура, Риаз бил пламенен почитател на Съединените щати. Казвал, че обича американците и че тук се живее много по-свободно, отколкото в Пакистан, където било въведено военно положение малко преди да напусне страната през 1982 година. Риаз почти не говорел за своята родина и избягвал въпросите, свързани със семейството му. Те не се интересували от онова, което вършел, твърдял той. Пишел им рядко.
По същия начин реагирал и на въпросите, свързани с религията. Въпреки че деветдесет и седем процента от населението на Пакистан изповядва исляма, Риаз твърдял, че е вярващ християнин. В училище се опитвал да научи повече за своята вяра.
След като Кристи се върнала в Мичиган, Риаз й се обадил и двамата започнали редовно да се виждат през уикендите. През декември Риаз се запознал с родителите й. Той вече неведнъж й предлагал да се оженят. Бил настоятелен и пламенен. „Не мога да живея без теб, ще умра без теб! заявявал й той. Ти си най-прекрасният човек, когото съм срещал в живота си." Припомняйки си всичко това, Кристи каза:
74
Бях изключително наивна. Бях идеалната жертва вярвах на всяка негова дума.
През януари 1986 година Риаз казал на Кристи, че студентската му виза е изтекла. Щял да отложи следването си с един семестър, да се върне в Пакистан, да подаде молба за нова виза и да пристигне в Щатите по възможно най-бързия начин. Въпреки предчувствието си, че избързва, Кристи най-сетне приела предложението му и двамата се уговорили да се оженят, след като той се върне през есента.
Но Кристи не издържала дългото му отсъствие много й липсвал. Тя се подчинила на своя романтичен импулс и заминала при годеника си, без да завърши своето следване. Това била най-безразсъдната авантюра в живота й, но Кристи потеглила без вътрешна борба, без колебание. В края на краищата всичко било като на кино: приключение в екзотична страна с човека, на когото имала безрезервно доверие.
Пешавар е разположен в Северозападен Пакистан, на около седемдесет километра от границата с Афганистан и прохода Хибер, част от някогашния древен път между Индия и Русия. При все че планините в тази област се считат само за подножие на великите Хималаи, Кристи не била виждала подобно нещо в живота си гледката, която се разкрила пред очите й, била величествена. Пътищата били тесни и криволичещи и нямали предпазни прегради ако, не дай Боже, паднеш, имало дълго време да се търкаляш до дъното на пропастта. Най-опасните участъци били отбелязани с череп и кръстосани кости, нарисувани върху крайпътните скали.
Градът не бил толкова интересен. Известна туристическа забележителност през седемдесетте години, с прочут пазар, сега той бил приютил десетки хиляди афганистански бежанци, които дошли тук след съветската военна намеса през 1979 година. Новодошлите живеели в най-бедните квартали и нуждите им от вода, прибавени към тези на местното население, надхвърляли наличните запаси. Проблемът с канализацията бил също много сериозен. Пешавар бил не само изолиран, но и мръсен, гъсто населен град, в който се ширели зарази и болести, а над него се стелел мръснокафяв прах. Печалната слава на племето патани, което контролирало града и околностите му с твърда ръка, се носела из цял Пакистан.
75
Въпреки че Риаз и Кристи отседнали при негова леля в града, повечето членове на семейството му живеели на селов блатистата равнина на двайсет километра западно от Пешавар. По-точно казано, семейството притежавало селото и ограждащите го безкрайни полета, засети със захарна тръстика, манго и памук. Селяните хиляди бедняци, обитаващи прости дървени колиби работели из тези поля също като в някогашна плантация: друг източник на препитание просто нямало.