Според пакистанските разбирания многобройното семейство Хан било страшно богато. Родът се оглавявал от бащата и чичото на Риаз. Самият Риаз считал, че семейният бизнес с плодове е в окаяно състояние. Къщите им били големи, но зле поддържани и се нуждаели от сериозен ремонт.
Риаз бил второто от осемте деца на семейството и заемал достойно място в селището. Бил най-амбициозният и най-авантюристично настроеният член на семейството единственият, който разкъсал тесните рамки на Пешавар и тръгнал по света. Обожаван от майка си, глезен от баща си (слаб, с крехко здраве и страдащ от язва), Риаз им беше като цар, разказваше Кристи. Даже по-големият му брат се съобразяваше с него. Беше странствал много и хората мислеха, че знае всичко." И Риаз не правел нищо, за да развали това впечатление.
Кристи се влюбила в семейство Хан, в тяхната топлота и гостоприемство. Впечатлила се от,огромното им желание да обгърнат с внимание една чужденка, която скоро щяла да се сроди с тях. От мъжете най-много й допаднал Фиаз третият брат. Бил толкова любезен, че оставал да си говори с нея дори когато останалите излизали да погърмят с пистолетите, автоматите и картечниците за удоволствие.
Семейството правело всичко възможно тя да се чувства добре. Когато Кристи попитала дали може да наруши обичая и да сваля чадора от главата си, когато е много горещо, жените й разрешили. Риаз я погледнал накриво, но не казал нищо и Кристи щастливо носела чадора си преметнат през рамо като мексиканско наметало.
От своя страна семейството било поласкано от голямото желание на Кристи да научи повече за техните традиции и всекидневие.
Чували сме, че американците се отнасят отвратително с чужденците признал й един братовчед.
76
Но самата Америка е населена от чужденци, дошли от различни страни всички сме такива, отвърнала Кристи за радост на останалите. Освен това опровергала предубежденията им за американките, че „сме шумнк, агресивни и се държим лошо с мъжете си". След като веднъж наблюдавал как Кристи поднесла чай на приятелите на Риаз, баща му не спрял да я хвали за „покорността й".
Дотук добре. Други случки обаче карали Кристи да си задава въпроса дали няма да сгреши, ако се впусне в тази авантюра. Един ден една братовчедка й дошла на гости и я попитала:
Не се ли страхуваш от лошия му характер?
Не. Какво му е на характера? отвърнала Крксти.
О, Риаз има ужасен характер отвърнала братовчедката и всички тук се страхуват от него.
По-късно изумената Кристи се обърнала към Риаз:
Значи имаш.ужасен характер, така ли?
Глупости! отвърнал Риаз тези хора просто не ме разбират.
Няколко дни по-късно друга братовчедка направо попитала Кристи дали Риаз я е бил. Тя била потресена,
Не, разбира се! Само да ме пипне с пръст, и ще си тръгна на минутата!
Припомняйки си миналото, тя сподели:
Притесни ме факта, че те ми задаваха подобни въпроси, а в същото време Риаз се държеше толкова добре с мен. Затова си помислих, че може би просто не го разбират. Знаех, че много често се случва човек да не се разбира със семейството си, но това не му пречи да се ожени щастливо.
Бракът бил целта, която Риаз преследвал с всички сили. Искал да завърже брачния възел в Пакистан: колкото по-скоро, толкова по-добре. Кристи се възпротивила. Смятала, че ще бъдат годеници още известно време, а после ще сключат църковен брак в родния й град. Била доста притеснена, когато узнала, че всъщност Риаз е мюсюлманин не толкова от самия факт, колкото от лъжата, с която е живяла толкова дълго. Кристи отбеляза:
Смятах, че докато носи някакви религиозни ценности, нищо няма значение.
За да я убеди, Риаз й обещал втора сватба след завръщането им в Щатите. Впоследствие се отказал от обещанието си, като заявил, че ислямът му забранява да участ-
77
вува з християнска церемония. После хвърлил бомбата властите отказали да му удължат визата. По-късно Кристи научила, че Риаз е загубил мястото си в „Оръл Робъртс" поради голям брой отсъствия. За него не съществувала ни^ каква друга възможност да се върне в Щатите освен брак с американка.
Ако ме обичаш и си готова да се омъжиш за мен в Америка настоявал той, защо да не го направиш тук? Тогава никой няма да може да ни раздели.
Още на следващата сутрин Риаз събудил Кристи с ултиматума:
Решавай! Или се жениш за мен сега, или се връщаш без мен.
Имамът бил вече в къщата. Нямало време за мислене Кристи дори не успяла да си измие лицето.
Напълно объркана от неочаквания натиск, Кристи се опитала да се отърве от предчувствието, че нещо не е наред. Риаз несъмнено имал своите недостатъци, но тя просто не можела да си представи как ще живее без него. Докато отивали при имама, тя го бутнала в една стая и рекла: