Не знам казал Риаз. Имам нужда да си изясня нещата.
Искал да замине през март, както и предишната година.
През септември договорът за апартамента изтекъл и наемодателят се обадил на Кристи в кантората с молба да се отбие при него, за да подпишат нов договор. Риаз бил поискал договор, който да се подновява всеки месец, и намекнал, че семейството му по всяка вероятност ще напусне жилището през декември. Озадачената Кристи се обадила на Риаз, който й казал, че наемодателятне го е разбрал правилно просто искал новият договор да започне да тече от декември.
По-късно същата есен, когато Кристи споменала пред свои колежки, че възнамерява да пътува до Пакистан, някои от жените проявили загриженост. Били чели „Не без дъщеря ми" и книгата много ги развълнувала.
Той няма да ти вземе децата и да те остави тук, нали? попитала я една от тях.
След една година относително спокойствие вкъщи Кристи престанала да мисли за предишните си съмнения и тревоги по този въпрос. Опитала се да си представи Риаз тъй хладен и безразличен към синовете им като техен похитител, но не й се удало. Как би могъл баща като него да отвлече децата си, когато не може да смени и една пелена?
Не! отговорила убедено на колежките си. Той не е в състояние да направи такова нещо.
Четвъртък, двайсет и осми декември 1988 година, бил мразовит ден. Риаз се отбил при Кристи в кантората по обяд. Не се чувствала добре и му го казала. Изглежда, била настинала и възнамерявала да си тръгне по-рано.
85
Риаз се отнесъл необичайно съчувствено към оплакванията й, но я посъветвал да остане до края на работното време.
Гледай да изкараш до края, а като се върнеш у дома, всичко ще бъде наред. Няма да домакинстваш, само ще си почиваш.
Когато изтощена и болна Кристи се прибрала към шест следобед, заварила апартамента празен, а на вратата висяла бележка: „Скъпа, отиваме до Холи (град на около седемдесет километра) при един приятел, д-р С... Сега е три следобед. Ще се върнем преди шест и половина. Не се тревожи, ще бъдем у дома съвсем навреме. Обичам те."
Кристи се ядосала, че се разваля режимът на децата. Напоследък Риаз бил ужасно разсеян: бил в състояние да вземе едното дете със себе си, а за другото съвсем да забрави. Тя се обадила в детската градина, откъдето потвърдили, че Риаз взел Джон и Адам рано следобед. Крцсти легнала на дивана и зачакала.
Станало девет вечерта. Тя започнала да се притеснява. Ами ако Риаз е оставил децата при непознати хора и е отишъл да се напие? Ами ако някой непознат е отвлякъл децата, докато Риаз е зяпал насам-натам? Джон бил на две годинки, а Адам само,на осем месеца. Били толкова безпомощни и същевременно много сладки, а Кристи знаела, че малките деца често стават жертва на отвличания.
До полунощ тя вече не била на себе си. Представяла си как Риаз е катастрофирал или се е напил жестоко и е останал да спи в Холи. Майка й предположила, че може да се чувства виновен и затова не се обажда по телефона. Кристи позвънила в полицията, но тя не можела да се намеси, докато не изминат двайсет и четири часа от изчезването на децата.
Рано на следващата сутрин Кристи и баща й отишли в районния полицейски участък. Дежурният сержант веднага решил, че Риаз е отвел момченцата в Пакистан.
Къде другаде, по дяволите, ще се дене един мъж с осеммесечно бебе?
Тази възможност направо ужасила Кристи, въпреки че всички факти говорели противното. От апартамента не липсвало абсолютно нищо нито една играчка, нито една дрешка.
Изпаднали в паника, Кристи и баща й обиколили с колата всички пътища, по които можело да се стигне до Хо-
86
ли, оглеждайки се за катастрофирали или изоставени коли. Кристи не била на себе си. Предчувствала, че се е случило най-ужасното.
Вечерта, след като претърсила всички пътища около града, тя се обадила на ФБР, откъдето я осведомили, че всъщност Риаз има право да постъпи както намери за доб-
Докато сте все още женени, той има същите права към децата, както и вие. Не можем да го спрем да ги отведе където пожелае отговорил й агентът. Ако го засечем на летището, единственото нещо, което можем да направим, е да го помолим най-учтиво да се обади у дома. Нямаме право да го задържим.
Агентът насочил Кристи към федерален телефонен информационен пост в Чикаго, откъдето потвърдили, че и за двете момчета са издадени американски паспорти, които са били изпратени на Риаз до поискване. Паспортът на Адам бил издаден едва преди месец, докато Риаз бил подал документи за паспорта на Джон още през юли 1987 месеца, в който бракът им бил пред разпадане и той й посегнал за пръв път.