Отвличането все още представлявало само теоретична възможност, защото летищните власти в Детройт отказали да й предоставят списъка на пътниците, отпътували за Пакистан. Така продължило до девет вечерта, когато Риаз позвънил от Карачи, най-големия пакистански град, на път към Пешавар заедно с децата. След това най-жестоко изпитание, на което я бил подложил, извинението му прозвучало жалко и унизително:
Съжалявам, извинявай изфъфлил той, докато Кристи горчиво ридаела. Не мисли, че съм ти отнел децата. Оставил съм ти билет, скъпа. Той е в кедровия шкаф във всекидневната. Повярвай ми, тук ще ни бъде по-добре.
Как така ще ни бъде по-добре? изплакала Кристи.
Тук имам пари и ти няма да работиш отвърнал Риаз. После дал слушалката на Джон.
Малкият бил съвсем объркан не бил свикнал да е толкова дълго с баща си.
Искам мама проплакал Джон. Кога ще дойдеш?
Ще дойда много скоро отвърнала Кристи, като се
87
стараела с всички сили да не издаде паниката си. Грижи се за малкото си братче, докато дойда.
Сега, когато вече разбрала истината, Кристи, била като зашеметена. Риаз успял да заличи дирите си много умело. При всичките си изблици на ярост и раздразнение той никога не я заплашвал, че ще отвлече децата, защото знаел, че това ще я направи по-подозрителна. На фона на хладнокръвно изчислените му действия постъпката му изглеждала още по-шокираща.
Кристи позвънила у семейството на съпруга си в Пешавар и разговаряла с Тарик, по-големия брат на Риаз, който казал, че Риаз помолил да го посрещнат на гарата.
Той не ни каза, че идва с децата. Ти къде си? Защо не дойде с него?
Аз съм болна и бременна отвърнала Кристи с разтреперан глас. Струва ми се, че тази бременност няма да свърши добре.
Риаз е глупак! измърморил Тарик. Не се притеснявай, Кристи! Не се притеснявай!
Кристи знаела, че ще спре да се притеснява едва когато прегърне децата си. Взела си отпуск, резервирала си място в следващия полет до Карачи, а после отишла да се прегледа в болницата. Отслабнала и изтощена от безсънието, Кристи била развила бронхит. Имало и признаци за пневмония. След като полетът бил отменен заради лошото време, Кристи трябвало да почака още няколко дни, докато се освободи място полетите били пълни с туристи. Междувременно открила, че Риаз'е взел двете хиляди долара нейни спестявания, а освен това бил изтеглил десет хиляди в повече от банковата им сметка. По-късно разбрала, че си е извадил над десет кредитни карти на нейно име от Америкьн експрес до Сиърс и е харчил солидни суми без покритие.
Най-сетне заминала на 6 януари 1989 година. Полетът продължил двайсет и четири часа, с две прекъсвания във Франкфурт и Истанбул. Кристи кашляла почти през цялото време. Когато кацнала във влажния студен Исламабад, пакистанската столица, в един часа през нощта, имала чувството, че всеки миг ще припадне. Щом минала през митническия контрол, слабостта й преминала. В чакалнята стоял Риаз, гневен и готов за отбрана: той ненавиждал нейните неразположения и неудобствата, които му създавали. Бил заедно с двете й спящи дечица. Амбрийн, сестрата на
88
Риаз, подала Адам на Кристи. Една братовчедка държала на ръце Джон. За пръв път от десет дни насам Кристи си отдъхнала.
След като се прибрали в хотела, в който щели да останат, преди да се отправят към Пешавар с кола, Кристи разгледала по-внимателно двете момченца и изтръпнала имали вид на изоставени. Пелената на Адам била подгизнала. Когато Кристи го положила на леглото, за' да я смени, с ужас Открила огромни възпалени мехури по дупенцето му. Внимателно посегнала да ги намаже и бебето изплакало от болка.
КрисТи сложила Адам на един стол и го залюляла, за да го.приспи, а Джон легнал до нея бил слабичък и с болнав вид. Тя го прегърнала й той бавно отворил големите си кафяви очи. Преди десет дена тези очички греели: сега били помръкнали и безжизнени като на старец.
Като познал майка си, той втренчил поглед в нея, сякаш била привидение.
Мамо, нали ти казах да дойдеш, а ти не дойде едва промълвил той. Затворил отново очи, но след няколко минутки се събудил, измъкнал се от леглото и сложил глава в скута на Кристи.
Именно тогава Кристи забелязала миниатюрните следи от иглени убождания по ръцете и краката на Джон, които говорели за интравенозни системи.
Не му давали да пие от тамошната вода, защото не бил свикнал с нея разказваше тя. А пък той отказвал да пие от биволското им мляко, защото е много маслено, гъсто и твърде различно на вкус от нашето. Никой не се и сетил да му даде плодов сок, поради което организмът му се обезводнил. Съпругът ми не знаел какво да прави и го завел в болницата, където му сложили системи.