Кристи извадила от чантата си две от любимите играчки на Джон гумен крокодил и плюшено мече. Откакто Риаз го отвел със себе си, той не си бил играл с нищо и притиснал силно малките си съкровища, а после наново, се унесъл в сън.
Кристи не се учудила, че децата са така зле гледани. Семейството му си ги прехвърляло от един на друг, без никой да го е грижа за тях. Отвратила се от пълната незаинтересованост на съпруга си към детските им страдания. Това направо я вбесило и този път я изпълнило с ярост, която изобщо не си дала труда да прикрие, въпреки че зна-
89
ела какво я чака. През първите няколко дни в Пешавар тя непрестанно се карала с Риаз.
Не разбираш ли, че това е Пакистан? отвръщал намръщено съпругът й. Тук не ти е позволено да се караш с мен!
Кристи продължила да се съпротивлява дори след като Риаз прекършил надеждите й да се върне с момчетата в Щатите. Изходните им визи зависели изцяло от него. Никой от тях нямал право да напуска Пакистан без неговото писмено и заверено от нотариус разрешение. Както много скоро открила, Кристи не можела да направи почти нищо, Държавният департамент на САЩ също.
Риаз използал времето до пристигането на Кристи, за да получи подкрепата на семейството си.
Беше успял да ги убеди, че тук ще бъдем по-богати каза Кристи. Разказал им ужасни лъжи за живота в Америка: че съм се чувствала нещастна, че нямало кой да се грижи за децата, че моето семейство го ненавиждало.
Нещо повече Риаз им заявил, че Кристи е твърдо решена да поиска развод и да му отнеме децата. За доказателство пуснал на семейството си запис от неин телефонен разговор. Възмутена от решението на Риаз да замине, преди да се е родило бебето, Кристи разплакана се обадила на майка си: .
Как бих могла да се грижа за тези две дечица и за новороденото сам-сама?
Ако имаш нужда от дом успокоила я майка й, винаги си добре дошла у нас. Знаеш, че за теб вратата е винаги отворена.
Думата „развод" изобщо не се споменавала, но Риаз настоявал, че майката на Кристи я подкокоросвала да го напусне. И тъй като само той знаел добре английски, можел да им „превежда" записа както му отърва.
Колкото повече Кристи научавала за обществените по-. рядки в Пакистан, толкова повече й ставало ясно защо Риаз е откраднал децата, от които изобщо не се интересувал. Ако се върнел да живее тук без тях, щял да изгуби уважението и на семейството си, и на търговските си партньори. Просто щели да престанат да гледат сериозно на него.
Въпреки съществуващите закони много от членовете на семейството му открито симпатизирали на Кристи, най-вече жените. Двайсет и три годишната Амбрийн била „най-милото същество на земята". И докато никой не се осме-
90
лявал да упрекне Риаз в лицето, братята все повече се разочаровали от арогантното му държание и началническото му поведение в семейния бизнес, с който се занимавали от години.
За да бъде запазен мирът в семейството, Риаз бил изпратен почти насила заедно с Кристи и момчетата в Пешавар, където леля му му предоставила част от къщата си. Въпреки че живеели далеч един от друг, Риаз и братята му продължили да се карат. Ябълката на раздора била земята, източникът на богатството на семейство Хан. Докато Риаз бил в Щатите, братята му направили нова делба. Двете най-хубави парчета земя, които стигали до главния път, се паднали на Тарик и Фиаз. За Риаз това било недопустимо нарушение на традицията като втори по старшинство той трябвало да получи едното от въпросните две парчета. Спорът се разгорещявал все повече и повече, докато най-накрая Риаз размахал пистолета си и със заплахи прогонил Фиаз от къщата.
Той е твой брат рекла Кристи, като се опитвала да успокои Риаз.
Няма значение отвърнал съпругът й. Става въпрос за пари, а за това се убива.
Риаз не подбирал жертвите си. След време Кристи забелязала, че най-невъзмутимо посяга на всички членове на семейството, включително на майка си и леля си. Един ден преминал всякаква граница, когато хванал осемдесетго-дишната си баба за гушата.
По-добре да си мълча проплакал свекърът на Кристи, син на нещастната старица, докато Рияз я налагал. Ще се ядоса още повече.
Какво искаш да кажеш? недоумявала Кристи. Има ли значение дали ще го ядосаш или не?
Братовчедката, с която се била запознала преди три години, й бе казала истината: всички се страхували от Риаз.
Когато мъжът й не беснеел из къщата, Кристи имала възможност да се запознае с повече подробности от бита в Пакистан. Повече не я смятали за гостенка и трябвало да се съобразява с обредите на консервативен Пешавар. Покривала лицето си с чадор пет пъти дневно, по време на семейните молитви, когато излизала извън къщата и винаги щом дойдел някой.