Кристи срещнала най-големи трудности с готвенето. Бащата на Риаз настоял да й обзаведе кухнята със запад-
91
ни прибори. Но микровълновата печка така и не проработила, електрическата пък изгоряла, защото напрежението на тока в Пешавар било твърде променливо, а газовата направо избухнала. В крайна сметка Кристи разполагала с едно газово котлонче, поставено направо върху циментовия кухненски под. Много често й липсвали продукти, с които да готви. Известно време Риаз я карал да яде силно подправени местни ястия, които причинявали силни стомашни болки на бременната Кристи: „Това е моята страна и ще ядеш това, което ядем и ние". Понякога свекърът й носел моркови или пъпеши за Джон. Като изключим случайните покупки на бебешка храна от черния пазар, която често се оказвала негодна за употреба, Риаз не си правел труда да пазарува за децата, нито й позволявал да излиза сама на пазар. Понякога дни наред се хранели само с хляб и яйца, а понякога и само с хляб.
Когато на децата се появили устни ранички, семейството казало на Кристи, че злоупотребява с миенето на зъбите им. Кристи подозирала, че им липсва витамин „С", но Риаз бил заключил детските витамини в едно чекмедже. Твърдял, че убиват апетита.
Чувството, че е затворница, карало Кристи да преживява тези неволи още по-тежко. Къщата на лелята била оградена с висок каменен зид, чиято желязна порта била непрестанно заключена. Било й забранено да се разхожда в двора и дори да приближава до портата. Когато Риаз заминавал „по работа", което с,е случвало твърде често и за които пътувания той не давал никакви обяснения, той оставял строги нареждания на прислужниците да следят телефонните разговори на Кристи и всяка нейна стъпка. Те се подчинявали безпрекословно. Така правела и лелята сърдечна жена, която гледала да я утешава. Щом видела, че Кристи е тъжна, лелята й казвала: „Върви си у дома в Америка"!
При редките им излизания до градския пазар за сладолед Риаз заключвал Кристи в колата, за да не може да избяга. Кристи обичала сладолед, но започнала да изпитва ужас от тези кратки излизания. Срещата с нещо толкова познато й напомняла колко е далеч от родния си дом.
Седмиците минавали, Риаз оставал непреклонен и Кристи се примирила с мисълта, че ще ражда в Пешавар. Опитът й подсказвал, че плодът не се развива нормално и се страхувала, че раждането ще бъде тежко.
92
Трудностите й през няколкото седмици преди раждането били огромни трябвало да вдига тежки кофи с вряла вода за прането и да ги изнася навън, където била пералната машина. На петнайсети март, след като изсипала пет кофи вода в пералнята, Кристи получила контракции. До термина й оставали три седмици.
Болницата била много по-различна от американските. Хигиенните норми били под всякаква критика. В родилната зала имало само една гола дървена маса, която небрежно забърсвали между две раждания.
Лекарят поверил Кристи на две млади и неопитни акушерки. Отначало й дали лекарства за спиране на контракциите. Когато разбрали, че това няма да помогне, натъпкали я с други лекарства за усилване на контракциите.
Имах чувството, че тялото ми се разкъсва спомняше си Кристи. Беше същински ад.
Въпреки че за бебето било още рано, двете акушерки направили разрез, а когато Кристи изплакала, набързо я скастрили: „Всички жени ги боли!"
Все пак Кристи се отървала леко. Когато няколко месеца по-късно Амбрийн раждала, сестрите й удряли шамари, щом понечела да викне, за да не тревожи другите пациентки. Момиченцето на Амбрийн се родило болнаво и след две седмици починало от пневмония.
По това време Риаз не бил в града пак бил заминал „по работа", но брат му Фиаз се отбил в болницата. Когато Амбрийн му казала, че чува плача на Кристи, той почти насила избутал лекаря и влязъл в стаята й, за да я види. Кристи не знаела дали да се радва, или да се притеснява, когато докторът упрекнал акушерките с думите: „Много съм недоволен от работата ви това бебе се нуждае от помощ!"
След осем часа родилни мъки Ерик се появил на бял свят. Раждането било с форцепс. Лекарят казал, че детето е здраво като камък, но Кристи сама виждала, че не е така. Почти не шавал, едвам проплаквал. След три седмици, когато се разбрало, че Ерик не наддава и не може да стигне теглото си при раждането три килограма, Кристи го завела при братовчедката Сабрина, която стажувала в една болница. Тя имала известни съмнения и отвела Кристи при своя професор, който за пет минути поставил на Ерик диагноза.