Денят на заминаването наближавал и Риаз започнал да се държи доста странно. Отказвал да вдига телефона, когато се случело да звънне късно през нощта. Забранил на прислужниците да извеждат Джон, за да си купи бонбони и сладки. Непрекъснато споменавал разни „хора" или „онези", които можели да отвлекат децата му.
Остави ме намира, Кристи! казвал й той. Имам си проблеми, които нямат нищо общо с теб.
Друг път ставал агресивен.
По-добре се моли да не ми се случи нещо лошо в Щатите, защото иначе никога няма да се измъкнеш оттук повтарял той.
Кристи щяла да го приеме като едно от параноичните му бълнувания, ако брат му Фиаз не изпълнил тази закана с мн^го по-ясно съдържание:
Ако с брат ми се случи нещо, ти ще бъдеш виновна. Прощалните думи на Риаз обаче били най-вледеняващи
от всичко чуто:
98
Съжалявам за всичко, което съм ти сторил, и за онова, което ще сторя казал той. Говорел с тона на чсвек, който е решил да не се връща никога повече. Кристи била ужасена: най-големият й страх бил, че ще попадне под властта на непредсказуемите мъже от семейството на Риаз така повелявал ислямският закон, в случай че съпругът почине или изчезне. Тя горещо го молела да замине вместо него за Мичиган, но той не искал да чуе и дума пс този въпрос. Бил готов да посрещне съдбата си, въпреки че не бил готов да й каже какво значи това.
Риаз прекъснал пътуването си в Германия, където се срещнал с търговец на скъпоценни камъни, а после ь Англия, където се видял със свой познат от Пешавар. Пристигнал в Ню Йорк през първата седмица на август и няколко дни по-късно отлетял за Детройт, където бащата на Кристи го посрещнал на летището. Прибрали се към осем вечерта. Когато Риаз позвънил в Пешавар, Кр чети почти с облекчение чула познатия присмехулен и нагъл глас: '¦' ¦ %
Какво му е на Ерик? Защо не си го научила да ходи?
От десет месеца съм в Пакистан извикала Кристи, което накарало Риаз да се изсмее.
Сигурно пак е започнал да пие, помислила си тя.
Тогава за последен път чула гласа му.
Риаз останал в къщата на родителите й само два часа. Отказал да иренощува: вече имал други планове, каза^ им гой щял да отиде у свои приятели индийци, които живеели наблизо. В десет вечерта пред къщата спряла кола и надула клаксон. Риаз отклонил предложението на домакините да му помогнат с багажа, грабнал сам чантите си сбогувал се набързо и тръгнал.
Шест часа по-късно трупът му бил намерен в един парк, недалеч от железопътната линия за Индиана.
След като приключила разговора с жената от полицията, Кристи била обсипана с въпроси, на които не можела да отговори. „Как е бил убит Риаз?", настоявали да т каже роднините му. „Кога се е случило? Има ли заподозрени?" Тя се обадила на баща си и чула тъжния му разказ. Детективите стигнали до техния адрес чрез една молба за издаване на кредитна карта и поискали от бащата на Кристи снимки, за да могат да идентифицират тялото. Тсй им дал няколко, а после внезапно усетил остри бодежи в сърцето от преживения стрес. Макар че Риаз превърнал Крнс-
99
ти и момчетата в заложници, той бил единствената връзка между тях и родителите й. У него били изходните им визи, пй бил единственият, който би могъл да бъде убеден да ги пусне обратно в Америка. Без него ги чакала пълна неизвестност.
Кристи отново позвънила в полицията и този път попаднала на инспектора, който разследвал убийството. Той й казал, че Риаз е бил „травмиран".
-Какво означава това? попитала Кристи, а половин дузина роднини висели над главата й и я прекъсвали.
Ами бил е ударен отвърнал детективът.
Кой го е застрелял? Кой го е застрелял? викали роди дните.
Полицията ли го е убила? попитала по телефона Кристи, за да може да им обясни точно какво се е случило, но роднините не искали и да чуят. Риаз бил застрелян, твърдо вярвали те. Възприемайки малко по малко тъжната новина, семейството започнало да скърби за своя блуден син. Повечето ходели наоколо с безизразни лица и втренчени в стените погледи, като от време на време се удряла, за да дадат израз на скръбта си.
Имаше златно сърце протяжно виела майка му. Имаше сърце на цар, искаше да се раздаде без остатък на всички.
Скръбта им ставала все по-силна, докато чакали цяла седмгща тялото на Риаз закъснение, дължащо се на факта, 'е покойният бил използвал британски паспорт: една от многото странни загадки в случая. По-далечните род-нин 1 та Риаз й изказали своето съчувствие и обич, докато членовете на семейството се уединили всеки сам в собствената си горест и никой не обръЩал внимание на другите.