Лелята дръпнала слушалката от ръката му и казала:
Не бива да разговаряш с децата, разстройваш ги. Телефонът онемял. Адам така и не успял да каже „здравей" на мама.
През този период истински съчувствах на Кристи. Раздялата по принуда е най-ужасното изпитание за всеки родител. Самата аз заминах за Иран най-вече защото се страхувах, че ако не отида, Муди ще отвлече Махтоб. Когато наистина ми отне детето в Техеран и ни раздели насила за две седмици, аз изпаднах в ужасна безпомощност и загубих ясна представа за нещата тези две седмици просто не бях на себе си. Именно заплахата от една дълга раздяла ме убеди в необходимостта да рискувам и да се опитам да избягам.
Кристи копнеела час по-скоро да доведе децата си у дома, но пакистанският й адвокат честен млад мъж на име Насър Ул-Мулк я предупредил, че съдебната битка за присъждане на родителските права може да продължи повече от две години. В края на краищата Кристи със сигурност щяла да спечели, казал Насир.Учението на пророка Мохамед било съвсем недвусмислено децата под седемгодишна възраст имат нужда от грижите на своята майка, без значение каква е нейната религия. Фактът, че Кристи била мюсюлманка по силата на ислямското име, което приела с женитбата си, придавал още по-голяма тежест.
Кристи не вярвала много на пакистанската правна система. Опитвала се да постигне нещо безпрецедентно да получи своите деца от мюсюлманско семейство, отнасяй-
107
ки иска си към ислямски съд. Скоро научих за друг подобен случай в Египет на американска майка били присъдени родителските права, но с категоричното изискване тя да остане в страната.
Освен това Кристи съвсем не била убедена, че адвокатът й ще иска или ще успее да се пребори с влиянието на семейство Хан в Пешавар и ще убеди съда да издаде присъдата навреме. След две години Джон щеше да започне седмата си година, а от тази възраст нататък възпитанието на мюсюлманското момче автоматично се поема от бащата или бащиното му семейство. Всъщност според пакистанското свидетелство за раждане Джон бил десет месеца по-голям от истинската си възраст още една от хитрините на Риаз. Ако роднините й по мъжова линия успееха да забавят делото, шансовете им за успех се увеличаваха.
Имало и друга възможност: да плати на наемник, който да ги измъкне от страната. Кристи знаела, че Пешавар е център на въоръжената афганистанска съпротива и бил пълен с въоръжени до зъби мъже, които нямат какво да губят. Освен това знаела, че е почти невъзможно да се влезе незабелязано в селището, което е владение на семейството, и че пътят до границата минава през труден планински терен. Такъв един неуспешен опит би сложил край на връзката й с децата. Най-сетне тя решила да търси правата си чрез съда.
За да докаже, че е мюсюлманка, Кристи започнала да учи Корана с един имам от Детройт. „Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк", припявала тя на английски и арабски. По време на тези молитви Кристи не таила лъ-жовност в сърцето си. Вярвала в Бога и колкото повече четяла Корана, толкова по-силно впечатление й правели мъдростта на пророка и голямото му уважение към жените и децата. Ако Мохамед бе жив, казал й имамът, сигурно щеше да бъде отвратен от роднините й по мъжова линия.
И в този случай можех да разбера решението на Кристи. Аз също изучавах исляма, докато живеех в Техеран. В моя случай това бе съзнателно предприета стъпка, за да спечеля доверието на Муди и неговото семейство. Мислех, че щом веднъж се убедят, че съм се примирила с живота си в Иран, ще ми дадат по-голяма свобода на действие ключовият момент от всеки план за бягство. След като Муди ми отне Махтоб, изпитах огромна нужда да се моля на Бога на Исус или на Аллах, на всеки, който би мо-
108
гъл да се превърне в източник на подкрепа, помощ в утеха. Не можех да подбирам.
Колкото повече опознавах Кристи, толкова повеч: ми допадаше. В някои от случаите, за които ми съобщаваха, не можех да бъда сигурна, че изоставеният родител би се грижил по-добре за отвлеченото дете. Отвличането на деца от единия родител е твърде болезнен акт и трябва да бъде отричано по принцип, но в някои от случаите се питах дали другата алтернатива би предложила по-добри възможности. В случая с Кристи обаче не хранех подобни съмнения. ¦ ' .
Нейната история ме завладя веднага. Преди всич! о самата Кристи е изключително симпатичен човек сърдечна, открита и мила. От друга страна, смъртта на съ1 руга й бе пример как това може да се превърне в ужасен капан за другия родител и децата. Спомних си как някога се молех Муди да умре и как дори си представях, че го бутвам под колелата на някоя кола. Подобно на други жень, изпаднали в моето положение, аз си въобразявах, че тогава ще мога да напусна страната с Махтоб. Те щяха да я задържат или от гордост, или от злоба, защото бяха убедени, че техният начин на живот е по-добър от живота г омразната им Америка.