Горещата привързаност на Кристи към децата к ме трогна. Тя действаше и по друг начин караше всички свои познати да пишат до пакистанското посолство във Вашингтон. Преди да завърши кампанията си, посолството бе засипано от стотици писма и петиции. Въпреки ч* официалните власти й казаха, че не са в състояние да прехвърлят делото от Пешавар на друго място, те дадоха съгласието си да бъде осведомен съдията, че ще преразгледат решението му, което не бе никак малко като постижение.
Около три седмици след започване на операцията „Пустинна буря" адвокатът на Кристи я осведомил, че делото й ще бъде разгледано през един от следващите дни. Нейното присъствие не било наложително, казал Насър, но можело да повлияе на решението на съдията. Кристи бс твърдо решена да отиде в Пакистан и за да покаже добра воля, тръгна съвсем сама.
Преди това проведе множество телефонни разговори с кантората на сенатор Рийгъл, с Държавния департамент и моята кантора. Имайки предвид десетките ькти-американски демонстрации в Пакистан, Сали Ла?т от
109
Държавния департамент, която завеждаше отдела за американски граждани, живеещи в чужбина, истински се разтревожи за безопасността на Кристи. Сали беше сигурна, че Кристи няма реална възможност да си вземе децата и че напразно рискува толкова много.
Казах на Сали, че съм напълно съгласна с нея. Освен това се тревожех и за Крие Корест, която, взимайки присърце историята на Кристи.бе превишила професионалните си задължения. Крие вярваше, че Кристи ще успее да доведе децата си. Притеснявах се, че Крие няма да може да преживее един евентуален неуспех и това ще се отрази неблагоприятно на кариерата й.
Дори Крие изпитваше известни колебания относно пътуването до Пакистан. В един момент се обадила на Кристи и разплакана, й казала:
Страхувам се, че ще те убият.
На девети февруари 1991 година, час преди Кристи да тръ! не за летището, Сали още веднъж се опитала да я спре.
Не отивай помолила я тя. Не си обмислила неща га докрай. Трябва да разбереш, че на нашите хора там не км е до теб и твоите деца. В момента ние водим война!
Не ме интересува казала Кристч. Отивам. Затворила телефона и се разплакала. После тръгнала
към летището.
За две години това било петото й пътуване за Пакистан, но го било по-различно от останалите: сега Кристи била свободна. Можела да отседне във всеки иешаварски хотел, да излиза и да се прибира, когато пожелае. Това съвсем не означавало, че действията й ще останат незабелязани. Скоро станало ясно, че двама души я следят това били цивилни пакистански агенти, изплатени да я охраняват по молба на сенатор Рийгъл, отправена към пакистанския посланик във Вашингтон.
Дори разговорът в американското консулство не могъл да охлади оптимизма й.
Значи вие сте Кристи Хан. За вас получихме толкова писма, колкото не си спомням да сме получавали за никого посрещнал я един от служителите. Въпреки това смятам, че.сега не е най-подходящият момент да си вземете децата. Съветвам ви да се върнете у дома.
Според Насър предварителните съдебни процедури минали добре. Нейните роднини най-после приели факта, че бащата на Кристи няма никаква вина за смъртта
110
на Риаз, и дори намекнали, че са готови да се споразумеят с нея. •
Не желая никакви споразумения извън съда заявила Кристи. Искам децата ми да бъдат свободни веднъж завинаги.
Няколко дни по-късно Кристи се явила за пръв път в градския съд в Пешавар. Залата била с размерите на гараж с циментен под и висок таван. Съдията седял зад грубо изработена маса, а срещу него се намирали две малки бюра, около които били насядали ищцата, ответниците и техните адвокати. Останалата част от помещението била претъпкана с безделници и бежанци, които стоели прави и шушукали.
Процедурата била съвсем неофициална: свидетелите били разпитвани тогава, когато в съда се събирали и двете страни по делото. Докато Кристи и Насър изчаквали роднините, адвокатът й дал няколко практични съвета: „Каквото и да стане, недей да плачеш. Това е белег на слабост. Не гледай съдията право в очите ще бъде изтълкувано като предизвикателство. Той вече е предубеден, защото си американка, и не му се иска да мислиш, че ще ти се размине току-така."
Кристи решила да демонстрира уважение, но не и покорство също както навремето се държала към семейството на Риаз.
От ужасната топлина и притиснатите едно до друго тела Кристи плувнала в пот, защото била облечена в задължителния пуловер и пок^рита с чадора. Не преставала да надзърта към вратата, за да види Джон и Адам, щом влязат. Когато роднините й пристигнали без тях, тя отпаднала духом. Тъй като не смеела да отиде до селото, това била единствената й възможност да ги види. Съдията отложил делото с още една седмица и наредил на семейството следващия път да доведе децата.