Уговорихме си среща в Детройт след няколко дни. Докато разказвах на Стивън за семейните тревоги относно безопасността ни, той успя да ме убеди, че известността, която бих получила чрез книгата, ще се превърне в най-добрата ми закрила. Ако моята история стигнеше до много хора, които да застанат в защита на каузата ми, Муди нямаше да посмее да предприеме каквото й да е.
В четвъртък шестия ден от връщането ни в Щатите подготвиха татко за единайсетата поред операция в продължение на пет години. Вероятността за благоприятен изход бе минимална. След операцията лекарят погледна към мама и рече:
Някой да я изведе оттук за малко.
Брат ми Джим я откара у дома. Тъкмо влизали, когато телефонът иззвънял. Мама вдигнала слушалката и чула познат глас:
Ало, обажда се Барбара Уолтърс. Търся Бети Мах-муди.
Искала да разкажа моята история в нейното предаване „20/20"! Като чух за телефонния им разговор, реших, че мама има много по-здраво сърце, отколкото смятат докторите.
В петък седмица след завръщането ми отидох на баскетболния мач на сина ми Джон. От година и половина не бях следила напредъка му на игрището и сега с удоволствие отидох да повикам за неговия отбор. Добре поне, че се върнах навреме за гимназиалните му години.
Преди началото на срещата изсвириха националния химн и всички станахме на крака. За първи път след завръщането ми слушах химна и внезапно думите му добиха нов смисъл за мен. Лицето ми се обля в сълзи, а в гърлото ми заседна буца, която не ми даваше да издам ни звук.
Сред вихъра от събития се опитвах да се приспособя отново към живота, който бях оставила преди година и половина. Махтоб, Джон и аз останахме в къщата на родителите ми. Като прибавим и медицинските сестри, които се грижеха за татко, както и многобройните ни посетите-
21
ли, тя направо запука по шевовете. Нямаше нито време, нито свободен сантиметър да си поемем въздух.
Ала колкото и заети да бяхме, никога не забравяхме най-важното бяхме си у дома. Неотдавна бяхме ходили до Алпена малък пристанищен град край езерото Ху-рон, единственото родно място в спомените на Махтоб. Там въздухът е пропит от аромата на дървесината, обработвана в местната дъскорезница. Когато слязохме от колата, Махтоб си пое дълбоко въздух и рече:
Тук мирише като у дома! Чуй как пеят птичките. Когато Махтоб беше малка, птичи ята се събираха на
хранилките в задния ни двор. „Червенушка" и „сойка" бяха едни от първите думи, с които дъщеря ми проговори. Сякаш бяхме дошли да видим стари приятели.
Скоро след обаждането на Барбара Уолтърс в Мичиган пристигна продуцент, който трябваше да реши какво ще снима. След няколко дни заедно с Махтоб и Джон трябваше да отлетя до Ню Йорк за среща с Барбара. Джо, големият ми син, отказа да дойде не искаше никаква известност.
Никога Статуята на свободата не ми се бе струвала толкова красива, както в мига, когато прелетяхме над нея, за да кацнем в Ню Йорк. Издигаше се гордо и сега разбирах много по-добре какво символизира.
Отседнахме в хотел „Парк Лейн", който се намира до Сентръл парк. Щяхме да разговаряме в близкия хотел „Мейфлауър". Когато влязохме в стаята, операторът се опита да привлече вниманието на Махтоб, която се бе вкопчила в полата ми и за нищо насвета не искаше да ме пусне.
Ела при мен подкани я той. Мама ще седне ей там.
Понечи да покаже на Махтоб как ще изглеждам през камерата, но тя нямаше никакво намерение да се откъсне от мен и толкоз. Дъщеря ми се разпищя и се залепи още по-здраво за мен. Двамата с Джон едва успяхме да я успокоим, преди да започне записът.
Барбара ни хареса страшно много и Изглеждаше искрено развълнувана от историята ни. В края на предаването Махтоб седеше на коленете й и двете се прегръщаха и целуваха.
Барбара ни даде билети за бродуейския мюзикъл „Котки". Местата бяха много хубави толкова близо до сцената, че по време на представлението няколко от актьори-
22
те дойдоха да поговорят с Махтоб. След това вечеряхме в „Бениханаъв Токио" японски ресторант, който бил любимият на дъщерята на Барбара.
Месеци по-късно, когато си търсехме дом, Махтоб рече сериозно:
Бихме могли да се преместим в Ню Йорк. Там имаме приятели.-Барбара Уолтърс е наша приятелка.
Излъчиха интервюто на двайсети юни-1986 година точно на рождения ден на Муди. Дъг и Карен организираха в Алпена специално тържество в наша чест, където гледахме предаването заедно с много наши приятели. Същата нощ трябвало спешно да закарат татко в болницата. Сестрите пуснали „20/20", докато го приемали, но той нямал сили дори да гледа.