Цялото му същество излъчваше спокойствие и това ни помогна да приемем по-леко последните му мигове. Надеждата, че татко ще издъхне в мир, вярата ни, че наближава не неговият край, а прелюдията към онова, което ни чака след нашия земен живот, ни дадоха сили.
Когато откриха заболяването на татко рак на дебелото черво, лекарите му даваха живот от шест месеца до три години. Неговата твърдост и желанието му за живот обаче увеличиха това време на пет години и това ни даде безценна възможност да прекараме повече време заедно. Аз спях на един диван до леглото му, готова да откликна на всяка негова молба. Питах се колко ли нощи е прекарал до детското ми креватче, а сега ролите ни се бяха разменили.
Татко беше единственият човек в семейството, с когото можех да разговарям свободно, ала бе твърде слаб за дълги разговори и не исках да го натоварвам. Той остана гла-
25
ва на семейството до последния си дъх. Всички го уважаваха, неговата дума бе закон. Когато Барбара Уолтърс поиска разрешение да изпрати екип в бащиния ми дом, за да снима част от предаването „20/20", повечето от близките ми се възпротивиха и казаха, че известността може само да навреди както на мен, така и на Махтоб. Мама каза:
Няма да позволя на никого да стъпи в къщата ми! Татко дочу спора от леглото и въпреки слабостта си
прошепна:
Да дойдат. И те дойдоха.
На трети август 1986 година точно три години от деня, в който двете с Махтоб стъпихме на иранска земя, и почти шест месеца след като се бяхме върнали татко почина в болницата на град Карсън. Беше на шейсет и шест години. Когато съобщих на Махтоб за смъртта му, тя каза:
Слава богу, че успяхме да се върнем навреме. Татко бе изключителен пациент от онези, които се
притесняват дали не създават излишни притеснения на болничния персонал и на останалите пациенти. Въпреки ужасните си страдания той рядко се оплакваше. На погребението дойдоха няколко лекари и медицински сестри, за да му поднесат уважението си. В продължение на години щях да слушам как е вдъхвал кураж и желание за живот на другите.
През следващите седмици нахкръб и траур ме обзе безмълвна ярост срещу Муди. Бе откраднал толкова много от безценното време, което бих могла да прекарам с баща си, а сега, когато се нуждаех от подкрепата и съчувствието му на съпруг, него го нямаше.
С течение на времето получих съчувствие и утеха от много хора, като например доктор Джак Дилтс, татковия хирург и негов приятел. Веднъж, години след погребението, го срещнах на една сватба. Той ме дръпна настрана и ми рече:
Не знам дали някога съм ти казвал колко упорито баща ти се бореше със смъртта. Малко хора биха преживели дори и една операция, а той преживя цели пет.
Няколко дни преди двете с Махтоб да напуснем Иран, сестра ми позвънила, за да ни каже, че на татко му предстои операция и надеждите са минимални. Муди използвал случая да говори с татко. Казал му, че всички се връщаме
26
у дома. Всъщност Муди имаше съвсем други намерения. Беше замислил да остави Махтоб за заложница, докато аз отида сама до Щатите, за да продам всичко мебелите от къщата и двете ни коли. Искаше да му изпратя парите, преди да се върна в Техеран. Бях сигурна, че получи ли веднъж парите, той няма да ми позволи да стъпя на иранска земя.
Все пак намерението на Муди да ме измами ми помогна да видя ясно, че трябва да рискувам и да направя всичко възможно, за да избягам от него заедно с Махтоб. Това беше първият положителен резултат.
Вторият, според доктор Дилтс, бил, че когато вкарали татко в операционната, той бил твърдо решен да живее и казал на всички присъствуващи:
Те си идват. Днес говорих с Муди и гой ми каза, че всички си идват.
Желанието му да живее, за да види теб и Махтоб, бе невероятно и той непрестанно говореше как ще води малката на риба каза ми доктор Дилтс. За пръв път виждах такава обич и привързаност, каквато съществуваше между баща ти и теб.
Съпругата на Джак добави, че когато в Деня на бащата хората в църквата разказвали за бащите си, доктор Дилтс също се изправил, за да разкаже за своя, но вместо това говорил за моя баща.
Имах щастието да израсна с обичта на баща си и да я усетя още веднъж, преди да си отиде от този свят. Татко умря, но не без дъщеря си до своя смъртен одър.