— Трябва да имам връзка с теб. Вземи го.
— Няма да…
Тео не бе в настроение да спори.
— Какво трябва да правим ние с Мишел, ако ни потрябваш? Да кажем някоя молитва?
Джон-Пол отстъпи. Грабна телефона и зарядното и се отправи към пикапа. Чу сестра си, която му извика:
— Грижи се за татко, Джон-Пол. Внимавай да не му се случи нещо. И ти се пази. Не си неуязвим.
Тео се качи в колата и тъкмо затвори вратата, когато Бен извика и дотича.
— Мисля, че извадихме късмет — каза Бен.
— Какво става?
— Току-що се обади диспечерът. Някакъв детектив от Ню Орлиънс иска да говори с мен. Било спешно.
— Разбра ли какво иска този детектив? Няма начин в Ню Орлиънс да са научили за станалото снощи. Не са имали време.
— Веднага ще се върна в участъка да разбера, но имам чувството, че това… — той посочи къщата на Мишел — … и обаждането от Ню Орлиънс са свързани. Може би знае нещо, което ще ни помогне.
— Обади ми се в болницата веднага щом научиш нещо — каза Тео.
Бързо стигнаха до болницата. Мишел го приведе през един страничен коридор до спешното. Не беше се поглеждала в огледало и чак когато видя как я зяпат всички от персонала, разбра, че е трябвало да се измие.
Предположи, че сигурно мирише ужасно. Мегън, младата сестра от спешното, възкликна изненадано:
— Изглеждате така, сякаш сте паднали в боклукчийски камион — каза тя. — Какво, за бога, ви се е случило?
— Паднах в боклукчийски камион.
Друга сестра, на име Франсис, се подаде от стаята на сестрите. И тя бе млада, но си бе спечелила прякора Бабето, защото се държеше като деветдесетгодишна. Мишел й поръча да приготви поднос с инструменти за сутура8.
Франсис бързо се отправи да приготви необходимото. Гумените й подметки свистяха при всяка нейна крачка.
— Стой тук, Тео — каза Мишел. — Аз ще отида в съблекалнята на лекарите, за да си взема един душ.
— Ще дойда с теб. Там нали е спокойно?
— Да.
— Добре. Трябва да се обадя на Ноа.
Мегън ги изгледа ококорена и зяпнала, като минаха покрай нея. Мишел забеляза, че вниманието й вече е насочено към Тео.
Мишел го отведе в просторната съблекалня. Покрай едната стена се редяха гардеробчета, а до срещуположната бяха оформили кът за почивка с канапе и ниска масичка, две кресла и едно бюро. Точно до вратата имаше тясна маса с кафе-машина и пластмасови чашки. В ъгъла имаше хладилник.
Тесен коридор водеше към две врати. Докато Мишел си вадеше чисти дрехи от гардеробчето, Тео отвори вратите да провери какво има зад тях. И двете се оказаха модерно обзаведени бани.
— Хубаво местенце — отбеляза той, докато се разминаваше с Мишел, която влезе в едната баня. Извади си бутилка вода от хладилника, седна на бюрото и набра номера на мобилния телефон на Ноа. След секунда чу гласа на Ноа на запис със стандартната покана да остави съобщение. Тео бе почти сигурен къде се намира Ноа, но трябваше да изчака Мишел да излезе от банята, за да му даде номера.
После избра централата на болницата и поиска да изпрати съобщение на пейджъра на Елена Милър. Чу някакво шумолене на листи и телефонистката му каза, че Елена в момента не е дежурна. Въпреки че отказа да му даде домашния телефон на Елена, все пак се съгласи да го свърже с нея. Елена вдигна на второто позвъняване. След като й се представи, Тео я помоли да опише куриера, който бе дошъл за пакета в сряда, и попита какво точно бе казал.
Елена нямаше търпение да разкаже на Тео за онзи грубиян.
— Имаше наглостта да ми се развика — каза тя.
Тео си водеше записки на листа, който намери на бюрото и й зададе няколко въпроса. След като затвори, той провери номера на „Спийди Месинджър“ в Ню Орлиънс в телефонния указател, който намери в най-долното чекмедже на бюрото и им се обади. Говори с трима човека, преди да стигне до началника. Той звучеше уморено и не искаше да сътрудничи, докато Тео не го заплаши, че ще се наложи да използва полиция, за да получи необходимата информация. Изведнъж началникът заяви, че ще помогне с удоволствие. Обясни, че всички пратки са описани в компютъра им. Въведе името Мишел Ренърд и каза на Тео кога, и къде е била доставена пратката.
— Искам да знам откъде е изпратена.
— „Бенчли, Тарънс и Полсън“ — обясни началникът. — Пакетът е получен в болницата в Сейнт Клеър в пет и петнайсет. Да ви изпратя ли копие от транспортния документ?
— Няма да е необходимо — каза Тео.
След душа Мишел се почувства значително по-добре. Знаеше, че изглежда ужасно, но вече се чувстваше добре и другото не я интересуваше. Облече се, среса косата си, като примижаваше болезнено при допира на гребена до ударените места на главата й. Отправи се към Тео, довършвайки тоалета си в движение. Той се обърна.