Бавно и спокойно. О, боже!
Гърлото й се стегна, сякаш се задушаваше.
— Не мисля, че това е добра идея.
Той пристъпи към нея.
— Защо не?
Ако беше трийсет години по-стара, щеше да си помисли, че я връхлитат горещи вълни. Почувства цялото си тяло пламнало и с мъка си пое дъх. Хормоните в тялото й забушуваха. Чувстваше главата си олекнала. Ако той пристъпеше още крачка към нея, тя бе сигурна, че ще припадне. А това щеше да е адски възбуждащо. Не само мъжете се нуждаеха от студен душ, за да потушат сексуалните си апетити. Имаше чувството, че трябва да влезе във фризера.
Той бе виновен за обърканите й мисли. Той я гледаше по онзи начин, в края на краищата.
Той бавно напредваше към нея, очевидно давайки й възможност да вземе решение. Краката й бяха като циментирани в пода, а стомахът й започна да се присвива.
— Това ще усложни всичко.
— Как?
— Ще правим секс и после…
— Страхотен секс — поправи я той. — Ще правим страхотен секс.
Накара я да мисли за това и погледът в очите му й подсказваше, че и той мисли за същото. Тя кимна, опита се да преглътне, но гърлото й бе съвсем пресъхнало. Сърцето й биеше до пръсване. Вероятно сто и шейсет удара в минута. Пулсът й беше неравномерен. Супер, помисли си Мишел, един привлекателен мъж флиртува с нея и тя изпада във вентрикулна фибрилация5. Ако той направеше още една крачка, тя щеше да се строполи в несвяст. Това би било страхотно. Докладът на патолога щеше да сочи като причина за смъртта внезапно спиране на сърдечната дейност.
Той спря на една крачка от нея. Нежно погали бузата й с пръсти, после повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне. Тя се чувстваше тромава и несигурна, докато не забеляза смеха в очите му.
— Е, какво си мислиш? — попита той.
Сякаш не знаеше.
— Че ме караш да се побърквам, Тео и е добре да разбереш, преди да сме отишли по-далече…
— Да? — попита той тихо. Ръката му се премести на врата й, почти я опари с топлината си.
— Какво?
— Каза, че трябва да разбера нещо.
Сега галеше врата й. Тя усети по гръбнака си нежни
— Да, така е — кимна. — Не, исках да кажа… — Дишай, помисли си тя. Поеми си дълбоко дъх и се опитай да си върнеш разсъдъка. — Добре, ето какво исках да ти кажа. Аз не си падам по случаен секс. Трябва да имам… стабилна връзка с един мъж, преди да легна с него. Не вярвам в секса за разтоварване. — Тя се насили да се усмихне, за да разпръсне поне малко напрежението и добави: — Аз съм динозавър.
— Споменах ли ти, че обичам динозаврите?
О, боже, въздъхна мислено тя. О, боже!
Пръстите му нежно си играеха с косата в основата на врата й.
— Косата ти е толкова мека — прошепна той. — И е като огън на цвят.
— Наследила съм червената коса и луничките от майка си — каза тя, вкопчила се в първата рационална мисъл.
— Споменах ли, че харесвам жени с лунички? Обзема ме неудържимо желание да целуна всяка луничка поотделно.
— Имам лунички по цялото тяло.
— Ще стигнем и до тях.
Главата й отново олекна.
— Не, няма.
— Ще видим.
Колко бе самонадеян! Той наистина трябваше да поработи върху този си недостатък и тя щеше да му го каже, когато мислите й се избистреха. Точно сега бе прекалено заета с усилието да се задържи на краката си. Този мъж я възбуждаше с всяко свое докосване. Всяко нервно окончание в тялото й откликваше на допира му.
В мига, в който Мишел осъзна, че копнее да го освободи от дрехите му, тя се дръпна назад. Избута внимателно ръката му. Краката й бяха омекнали, но успя да се обърне и да стигне до спалнята си. Докато затваряше вратата, направи грешка да погледне към него. Той стоеше облегнат на рамката на вратата и се усмихваше.
Нямаше да му позволи да разбере колко силно й въздействаше. Господин Тежкаря от Големия град трябваше да усвои един урок. Нямаше да получи своето.
— Ако си играеш с мен, ще трябва да плащаш за последствията — каза тя. — Можеш да си вземеш студен душ след мен. — Беше ли се издала. Твърде късно осъзна, какво е казала. — Ще си взема един студен душ, защото ми стана горещо — обясни тя, но разбра, че така само е влошила още повече ситуацията.
— Мишел? — извика я той провлечено.
— Да?
— Още не съм започнал да си играя с теб.
Тя затвори вратата и се облегна на нея.
— О, боже! — прошепна само.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мишел изброяваше всички причини, поради които не трябваше и нямаше да се забърка с Тео. Беше стигнала до двайсет, когато той почука на вратата на банята.