— Айде, излизай — рече той грубо.
Когато пътничката му се появи, на обикновеното й лице продължаваше да сияе замечтаната усмивка от казиното. Джери я сграбчи за ръката и я въведе в полицейския участък. Един сержант със сиви мустаци гледаше строго иззад бюрото. Двамата с кочияша не се виждаха за пръв път.
— Сержант — започна Джери с познатите си хрипливи, мъченически, гръмливи оплаквания. — Имам тук една пътничка, която…
Внезапно млъкна. Прокара възлеста, изпръхнала ръка по челото си. Мъглата, спусната от алкохола на Макгари, започна да се вдига.
— Една пътничка, сержант… — продължи той с усмивка, — която искам да ти представя. Това е съпругата ми. Оженихме се при стария Уолш тази вечер. Дяволски добре си изкарахме, факт. А аз май съм прекалил… Хайде, сержант, запознай се с Нора, че потегляме за дома.
Преди отново да се качи във файтона, Нора въздъхна дълбоко и промълви отнесено:
— Наистина прекарах великолепно, Джери.