— Прабаба знае ли за всичко това, прадядо?
— Има още!
— Хиляди!
Прадядото отметна назад завеса от спомени.
— Ето!
Из лабиринта заблуждаха хиляди жени.
— Браво, прадядо!
Той ги усети от ухо до ухо да тършуват из градове, улички, стаи.
Докато Джак не хвана една самотна прелестна дама.
— Пипнах те!
Тя се обърна.
— Глупак! — прошепна жената.
Плътта й изтля. Брадичката й измършавя, скулите и очите й хлътнаха.
— Това си ти, прабабо!
— Преди четири хиляди години — промълви тя.
— Сеси! — гневно извика прадядото. — Напъхай Джак в куче, в дърво! Където и да е, само да не е в проклетата ми глупава глава!
— Вън, Джак! — нареди Сеси.
И Джак се подчини.
Влезе в червеношийката, кацнала на един от бързо прелитащите покрай влака стълбове.
Прабабата стоеше спаружена в мрака. Вътрешното зрение на прадядото я докосна и отново я облече в младежка плът. В очите, скулите и косата й се вля цвят. Той я скри на сигурно място в една овощна градина в Александрия от детството на времената.
Прадядото отвори очи.
Слънчева светлина ослепи останалите братовчеди.
Девойката все още седеше насреща.
Братовчедите подскочиха зад погледа му.
— Глупаци! — казаха те. — Защо да си правим труда с миналото? Настоящето е сега!
— Да — прошепна Сеси. — Сега! Ще вкарам ума на прадядо в нейното тяло и ще скрия сънищата й в неговата глава. Той ще седи като глътнал бастун. Всички в него ще сме акробати, гимнастици, побъркани! Кондукторът ще отмине, без да ни забележи. Главата на прадядо ще е пълна с див смях, голи тълпи, а истинският му ум ще е затворен в черепа на онова хубаво момиче! Какво забавление в един душен следобеден влак!
— Да! — извикаха всички.
— Не. — И прадядото извади две бели таблетки и ги глътна.
— Стой!
— Пуст да опустее! — въздъхна Сеси. — А беше толкова хубав зъл план.
— Лека нощ, спокойни сънища — каза прадядото. — А ти… — и със сънена нежност погледна девойката насреща, — … ти, млада госпожице, току-що беше спасена от участ, по-страшна от смъртта на четирима братовчеди.
— Моля?
— Невинност, бъди все тъй невинна ти — промълви старецът и заспа.
В шест часа влакът спря в Соджърн, Мисури. Едва тогава Джак можа да се върне от заточение в главата на червеношийката.
Нито един роднина в Соджърн не желаеше да приеме буйните братовчеди, затова прадядото се качи на обратния влак за Илинойс. Братовчедите в него зрееха като костилки от праскови.
И останаха там, всеки на различна територия от осветените от слънце или луна тавански покои на прадядото.
Питър се засели в един спомен от 1840-а във Виена с побъркана актриса, Уилям заживя в Езерната област2 с една лененоруса шведка от неопределена епоха, докато сновеше от завоевание на завоевание в Сан Франциско, Берлин, Париж и сегиз-тогиз се появяваше като похотлив проблясък в очите на прадядото. А мъдрият Филип се затвори в една библиотечна килия, за да изучи всички книги, които обичаше старецът.
Ала в някои нощи прадядото се промъква на тавана при прабабата, вече не четири хиляди, а четиринадесетгодишна.
— Ти! На твоята възраст! — пищи тя.
И го отблъсква, и накрая дядото се предава и се смее с пет гласа, отстъпва, преструва се на заспал, буден с пет вида бдителност, готов за нов опит.
Може би след четири хиляди години.
Глава 11
Много завръщания
Невероятно, но каквото се качваше горе, трябваше да слезе долу.
С вихрушка от мрак над целия свят ветровете задухаха назад и каквото се извиси в небето, започна да се колебае на ръба на хоризонта и се изсипа върху американския континент.
Над цял северен Илинойс се струпаха буреносни облаци. Заваля, заваля върху души, върху отлетели криле, върху сълзи от хора, които се бяха отказали да пътуват, бяха дошли на Завръщането и бяха тъжни, вместо радостни.
В небесата на Европа и Америка онова, което бе започнало като весело събитие, сега се беше превърнало в нещо меланхолично, покрито с облаци на гнет, предразсъдъци и недоверие. Обитателите на Завръщането дойдоха на прага на Къщата, вмъкнаха се през прозорците, мансардите и избите и бързо се скриха, за да слисат Семейството, което се чудеше кой е дошъл. Второ Завръщане? Дали не настъпваше свършекът на света? Да, поне на техния свят. Този дъжд от души, тази буря от изгубени хора, струпани на покрива, натъпкани в избата сред бъчвите с вино, чакаше някакво откровение и това накара членовете на Семейството да се съберат на съвет и един по един да поздравят онези, които трябваше да се скрият от света.