— О, вижте — извика тя и протегна огледалцето към бузката на бебето. И ето, там ги очакваше пълна изненада!
— Проклятие — измърмори мършавият блед съпруг. — Лицето му се отразява!
— Той не е като нас!
— Не е, но все пак — заяви съпругата.
Сините очички ги гледаха и се отразяваха в огледалцето.
— Остави го — каза съпругът.
И те може би щяха да се приберат вътре и да го оставят на дивите кучета и свирепите котки, само че в последния момент Тъмната господарка отсече:
— Не! — И се пресегна и вдигна кошницата заедно с бебето и всичко останало, след което се обърна и я внесе в Къщата — в една стая, която мигом се превърна в детска, тъй като четирите стени и дори таванът бяха покрити с изображения на играчки, поставени в египетските гробници за синовете на фараоните, които пътуваха по хилядолетна река от мрак и се нуждаеха от забавления, за да запълват тъмното време и да разтягат устните си в усмивка. И затова навсякъде по стените лудуваха кучета и котки и бяха нарисувани житни ниви, самуни смъртен хляб и китки пресен лук за здравето на мъртвите деца на някой тъжен фараон. И в тази задгробна детска стая се появи едно весело дете, за да застане в центъра на леденото царство.
И като докосна кошницата, господарката на зимно-есенната Къща попита:
— Нямаше ли един светец с особена светлина и обещание за живот на име Тимотей1?
— Да.
— И толкоз е по-хубав от светците — рече Тъмната господарка, — че съмненията ми премахва и страха ми спира — не светец, а Тимоти е той. Нали, малкия?
Чул името си, новодошлият в кошницата нададе радостен плач.
Който стигна до Високия таван и накара Сеси насред съня си да се завърти и да повдигне глава, за да чуе отново този странен радостен плач, и това накара устните й да се усмихнат. Защото докато Къщата беше странно смълчана, зачудена какво може да я сполети, докато съпругът не помръдваше и съпругата се надвесваше и почти се питаше какво да прави, Сеси мигновено разбра, че нейните пътувания не са достатъчни, че за да завърши онова, което започва с виждането, чуването и вкусването, трябва да има някой, с когото да ги сподели и който да разкаже за тях. И ето че разказвачът бе тук, и немощният му вик решително заявяваше, че малката му ръчица ще заякне, ще стане свободна и бърза и ще запише всичко, колкото и да е странно. Усетила това уверение, Сеси прати паяжина от безшумна приветствена мисъл, която се уви около бебето и му показа, че двамата са едно цяло. Успокоен, Тимоти спря да плаче, заспа и засънува сън, дар невидим. И като видя това, вцепененият съпруг целият се разтопи в усмивки.
И от одеялата изпълзя един паяк, до този момент останал незабелязан, озърна се и се втурна да се прилепи към ръчичката на детето като кошмарен папски пръстен, който да благославя някакъв бъдещ двор с всичките му придворни сенки, и застана толкова неподвижно, че приличаше на абанос на фона на розовата детска кожа.
И без да подозира какво има на пръстчето си, Тимоти видя малки варианти на големите сънища на Сеси.
Глава 8
Мишока. Далечно пътуване
Тъй като в Къщата имаше един-единствен паяк, трябваше да има и…
Само една мишка.
Избягал от живота в смъртта в една египетска гробница от Първа династия, този малък призрачен гризач най-сетне получи свободата си от неколцина любопитни войници на Бонапарт. Те счупиха печата и пуснаха навън облаци бактериален въздух, който изтребваше войската и объркваше Париж дълго след като Наполеон умря, Сфинксът със сипаничавото от френските топове лице победи и Съдбата разпери своите лапи.
След дългото пребиваване в мрака призрачният мишок замина за едно пристанище и се качи на кораб, ала не заедно с котките за Марсилия, Лондон и Масачузетс, и след един век пристигна точно в мига, в който детето Тимоти заплака пред вратата на Семейството. Този мишок изтопурка под вратата и бе посрещнат от едно бдително осмокрако същество, чиито многобройни колене се свиваха над отровната му глава. Смаян, Мишока замръзна на място и благоразумно остана така часове наред. После, когато арахнидският папски пръстен се умори и отиде да закусва с мухи, Мишока изчезна в тайните пролуки под лампериите до детската стая. Там бебето Тимоти, което имаше нужда от повече другари, независимо колко са малки или странни, го прие под одеялото си, за да го нахрани и да се сприятели с него за цял живот.
И така, Тимоти порасна и стана голямо момче, и на тортата за рождения му ден засияха десет свещички.
И Къщата, дървото, Семейството, прабабата, Сеси в своите тавански пясъци, Тимоти със своя слуга Арах в ухото, Мишока на рамото и Ануба в скута, зачакаха най-важната поява…