Щом Шутзър се обува отново, се качваме в джиповете и потегляме нагоре към замъка; няма мини, нито картечни залпове, нито снайперисти — нищо.
Насилваме един кепенец и отваряме прозореца зад него с щик. Това е френски прозорец и както правилно твърдеше Гордън, няма взрив. Промъкваме се предпазливо през вратата и заставаме от вътрешната й страна; чакаме очите ни да свикнат с тъмнината след външния блясък.
Боже мой! Каква стая! Прилича на бална зала или фантастичен гимнастически салон. Целият под е покрит с паркет, а в единия край има огромна камина, толкова голяма, че можеш прав да влезеш в нея. Дълги завеси от златиста дамаска закриват прозорците от тавана до пода. Самите прозорци трябва да са високи поне пет метра.
Всички се намъкват вътре, така че се скупчваме един до друг и само зяпаме. Никой от нас никога не е виждал подобно нещо. А стаята има още по-странен вид от това, че вътре няма никакви мебели.
Виждам, че е време пак да вляза в ролята си на сержант; все някой трябва да го направи. Наложително е да разтоварим провизиите и разните боклуци от джиповете и да се установим тук. Но само стърчим като омагьосани.
Определено се възприемам като Пепеляшка — непоканена на царския бал. Чувствам се съвсем неканен гост. Пръв се раздвижва Шутзър; плъзва се до средата на стаята. Шутзър е около метър и шейсет и пет, закръглен, но не дебел. Накичен е с всички военни дрънкулки: издута бойна куртка, два патрондаша през врата, колан с муниции за емката, щик, превързочен пакет и манерка. Каската му е обвита с маскировъчна мрежа — единствената в отделението. Гордън казва, че с нея Шутзър приличал на дезертьор от Южния Тих океан. Шутзър твърди, че я държи само за да си познава каската — твърде еднакви са.
Панталоните му са вкоравени от мръсотия; всички сме в такъв вид, дори Уилкинс; няма как да ги изперем, а нямаме и други за преобличане. Вълненият плат попива мръсотията и потъмнява, докато панталоните станат корави и почти черни отпред.
Шутзър излиза в средата на стаята и се оглежда; после започва да пее, да грухти, да тананика „Танцът Джърси“ и да се кълчи в джазова стъпка, сам насред тая огромна зала.
— Ела, Мел! Дай да им покажем как го играхме едно време в ИВС-то7.
Гордън пристъпва напред с пушка на рамо и почва да танцува с Шутзър. Щиковете им се чукат, манерките им дрънчат, а патрондашите им подскачат, докато двамата се опитват да покажат някои от класическите номера на джитърбъга8, с мушкане на главите под ръцете, обаче пушките им все се пречкат. Гледам тия двама луди, които се мъчат да го играят насред Ардените, и си спомням Шелби.
През онези последни дни, когато най-сетне проумяхме, че не на шега се канят да изпратят 8010-а дивизия отвън океана, изпаднахме в паника. Шутзър твърдеше, че напук на цялата пропаганда това доказвало, че губим войната. Да бъде изпратена тази част срещу когото и да било, трябва да е последният отчаян ход.
Но най-смущаващото беше, че в нашето отделение всички, с изключение на Уилкинс бяхме девствени — единадесет нежелаещи, неготови да умрат девственика. Не знам дали цялата тая девственост беше просто нормален фактор на времето, или има някаква обратна пропорция между сексуалната ранозрейност и тъй наречения интелект. Може би е било само съвпадение във времето и пространството. Кой знае.
По цели вечери се мъчехме да изкопчим някои подробности от Уилкинс. Жена му беше в града и той бе готов на всичко, за да му разпишат билета в края на седмицата. Ако се паднеше дежурен по кухня или дневален в събота или неделя, всички с готовност скачахме да го заместим и това ни доставяше насладата на саможертвуванието. Никой от нас не можа да се запознае с Линда, но всички я познавахме. В нездравия, сексуално гладен библейски смисъл всички я познавахме.
Разбира се, Майката го вършеше с голяма неохота. Нямаше никакво намерение да задоволява нашата момчешка похотливост. На всичките ни молби и въпроси „колко често“ и „колко дълго“ единственият му отговор беше лукава усмивка и едно срамежливо: „О, ама съвсем не е така“ или пък: „Ама вие сте сексуални маниаци бе!“
Така, оставаха по-малко от три седмици до заминаването ни. Мисля, че идеята дойде от Мори или може би от Шутзър. Четирима от нас успяха да получат билета си за събота и неделя и поеха към града, за да намерят някоя добра, благосклонна курва, която би ни избавила от мъката, би ни посветила в ритуалите на мъжеството, би ни освободила от усамотеното състрадание на нашите петопръстни вдовици.