Пак ставам нервен. Качвам се на горния етаж и отивам по нужда; не съм чак толкова зле. Връщам се долу, загребвам с канчето вода от ведрото и я слагам на примуса. Вземам сапуна и самобръсначката си с последното ножче, изхабено и от двете страни; но ако бъда убит, нека поне съм чист и спретнат труп; майка ми ще е доволна.
После, под стенанията и вайканията на бриджорите, затоплям малко яйца на прах, намазвам си една филия сухар с портокалов мармалад и промивам всичко с кафе. Докато свърша, играта приключва. Дори не питам какво е станало. Гордън и Милър имат озадачен вид. Шутзър не говори на Мънди. Не смея да задавам въпроси. Най-добре е Майката да стои на пост и през следващите два часа. Без да каже дума, Милър излиза, за да работи по джиповете. Може би смята да се обеси на автомобилните вериги.
Изваждам маскировъчните халати от чувалите. С Шутзър и Гордън сваляме коланите си, за да облечем халатите върху редовното облекло. После отново надяваме цялата амуниция, щиковете, манерките, превързочните пакети. Приличаме на полярници или хирурзи. Би трябвало да намажем пушките и каските си с белило, но не го правим; толкова трудно се чистят после. Много от тия неща са излишни, безполезни; преживяваме благодарение на установения ред, на разни ритуали, които ни карат да се чувстваме поне донякъде в безопасност, помагат ни да не мислим за истинските си действия. Тръгваме на сафари из Ардените, с пушки за лов на хора, хора, които са излезли на лов за нас!
Минава един часът, когато най-сетне потегляме. Вървим покрай моста, после автоматично се раздалечаваме на интервали от по десет метра. Шутзър е начело като скаут; следва Гордън, аз охранявам тила.
Спускаме се в коритото на потока и поемаме по десния бряг. Вече сме решили първо да проверим заслона или колибата; тя е по-близо. После ще направим завой и ще излезем при хижата откъм юг. Убедени сме, че те са именно там, тъй че работата със заслона е по-скоро нещо като учение в неизследван снежен терен.
Контурната карта е у мен, пъхната в джоба на куртката под маскировъчния халат. Най-напред всички добре я разгледахме. По дерето ще се приближим до заслона; дотам трябва да има не повече от четири-петстотин метра. В най-лошия случай немците ще държат там преден пост, но това стига.
Според картата между двата хълма трябва да има нещо като седловина, по която се стига от заслона до ловната хижа. Не ме е шубе особено, не треперя, но езикът ми е пресъхнал. Загребвам шепа сняг от един нисък клон и го налапвам. Клонът отскача нагоре и поръсва ситни заледени снежинки.
Държа под око гърба на Гордън, но се мъча и да се радвам на пейзажа. Наистина е красиво. Чудя се как ли бих могъл да нарисувам дебелия сняг. Вероятно ще трябва най-вече да оставям бели петна. Ще стане чудесно, само да мога да докопам малко хартия за машинопис. Никога не бих постигнал илюзията за сняг върху сивата вътрешна повърхност на кутиите за неприкосновен запас. Може би трябва първо да нарисувам всичко, а после да намацам отгоре от оная гадост за белосване на пушките. Трябва да опитам; ще бъде почти като рисунка с бои. Мога да си направя четка от опадалите косми на Мънди — защо ли са му? Ще ги закрепя с ластиче на върха на пръчица, както Бенджамин Уест си е правил четчици от котешки косми.
Вече вали по-слабо и видимостта става по-добра. Имаме чувството, че над облаците може би грее слънце. Потокът не е замръзнат и се откроява тъмнокафяв, почти черен на фона на снега. Тече бързо и на места е не по-широк от няколко педи. Подаващите се камъни имат калпаци от сняг, нагоре по течението бистрата вода е набраздена. Пак започвам с присъщия си недостатък: забелязвам колко красив е светът тъкмо когато има вероятност скоро да го напусна.
Общо взето, държим десния бряг, но пресичаме потока по камъните на местата, където е обрасъл с дървета или храсти. Не се чува нищо, освен собствените ни шумове. Под каската човек долавя собственото си дишане, дори преглъщането си, но трудно различава външните шумове — още едно блестящо изобретение на армията. Немците поне са били достатъчно умни да скосят техните отстрани. Не виждам как изобщо можем да спечелим тая война, щом правим всичко толкова глупашки. Изглежда, армейският ум винаги подготвя войниците за предишната война. Нас ни тренираха да се бием в окопи. През Първата световна война всички са били обучавани да атакуват с кавалерия. И така нататък.