Ние от ПОСРА имаме много скандални теории за това какво е станало всъщност. Силни сме в подозренията. Теориите ни варират от избирателен геноцид (с цел да могат посредствените да добият самочувствие) до идеята, че целият този номер е един доста хитро замислен метод за набиране на войска.
Много от нас бяха вкарани като попълнения на мястото на онези редници и сержанти от дивизията на Националната гвардия, изпратени да умрат в Южния Тих океан. Те наистина покачиха средния коефициент на интелигентност и така разрешиха малкия количествен проблем.
Голяма група от съвсем млади, нахакани новобранци неохотно се вля в 8010-а дивизия в лагера Шелби, щат Мисисипи, за да подпомогне образуването на една странна, крайно безразборна организация: слабоумни офицери и подофицери се мъчеха да ръководят негодуваща маса от редници умници. Но ако погледне човек назад, всъщност това не е чак толкова необичайно.
Така че, когато лейтенант Уеър ни измъкна от полковите списъци, той тъпоумно или умно (ако е имал поне малко ум) стъпваше между лехите, подбирайки призованите, избраните. С изключение на Отец Мънди и Майка Уилкинс цялото ни отделение се състои или се състоеше от бивши ПОСРА-вци, все с поразителен резултат от теста за интелигентност.
ПОСРА е безумно съкращение. Уисл Томпкинс твърдеше, че значело нещо на вавилонски, но Шутзър му възразяваше, че на английски означава единствено, че сме посрани.
Това е твърде много, за да се промъкне между две хапки, докато храната се уталожва в стомаха ми, а Уеър стои и ме зяпа с килната каска. Или дъвча изключително бавно, или мисля извънредно бързо.
— Хайде да вървим, Нот! Лав ни чака. Той поглежда часовника си.
Всичко в армията се движи по часовник, пет нула нула и т.н., а не ти зачисляват часовник. В нашето отделение сега имаме три часовника; по-рано бяха пет. Самият аз нямам. В света, от който произхождам, да имаш часовник или телефон, е буржоазна привилегия.
Поемаме към палатката на Втория щабен. Както си му е редът, аз вървя до Уеър, но на една стъпка по-назад от него — като едновремешна японка до мъжа си или като добре тренирано куче след господаря си; става ти условен рефлекс. Той спира и се извръща към мен.
— Господи, Нот! Още ли не си си зашил нашивките, майка му стара?
— Сержант артелчикът каза, че в момента нямал нашивки за младши сержанти, сър. Чакат нова доставка.
— Дявол да го вземе, та вземи едни отличителни знаци за щабен и им изрежи черния знак!
— Би било рушене на държавно имущество, сър. Вече го предложих на сержант Лукас.
Надявам се, че ще се залъже с този отговор. В действителност Лукас се опита да ми набута знаци на щабен, за да ги изрежа, но аз му подсказах, че би било рушене на държавно имущество и ще трябва да пишем протокол. Това го изплаши; Лукас е от първоначалната дивизия и малко бавно загрява. — Е, тогава стискай палци да не забележи Лав, кучият му син.
Ще се учудите колко много псувни се раздават в армията, стига да се настрои човек да ги чува. В началото ако всеки път ти прави впечатление, е все едно непрекъснато да живееш стреснат. Известно време Отец Мънди беше отворил частна терапевтична клиника на анонимните псувачи6.
Уеър влиза пръв в палатката на Втори щабен. Едва проврели се през отвора, заставаме мирно. Това е обичайният мизансцен. В средата, до подпорния прът, има полева масичка с покрита с найлон карта. В дъното се вижда необикновено широка койка с пухен спален чувал, вече грижливо оправена от някой ординарец на Лав.
Край лявата стена на палатката майор Лав се бръсне пред своя преносим умивалник с преносимо огледало. Облечен е в шити по мярка панталони (никакви други, дори за наряд) и долна ватена фланела, която също не е конфекция.
Стоим мирно; знам, че той ни е усетил. Редник първи клас Такър, първият му ординарец, стърчи до него като послушник в църква и му подава кърпите и легенчето с пяна. Такър също си шие униформите; сам си ги шие и това минава, благодарение на Лав.
Най-сетне, след като наблюдавахме старателните му усилия да отнеме няколко последни косъмчета под ноздрите си, Лав ни хвърля поглед — първо в огледалото, после като се обръща — Свободно, момчета.