Необходимостта от втори регулиращ елемент стана ясна, когато Абдул Фиглер видял, че музикантите не могат да свирят на изобретените от него инструменти. За своите „Вариации на тема сблъскване на две планети“ той се опитал да надмине първоначалното си постижение и да създаде музикант, по-добър от човека. В резултат се появила форма на живот с огромен мозък, изключително остър слух и двадесет и осем чифта ръце, а устите му били достатъчни на брой, за да свири на единадесет духови инструмента едновременно.
Като видял своето създание, Абдул Фиглер надал радостен вик приблизително с една шеста от тона по-ниско от нотата сол-бемол in altissimo и създанието, крайно чувствително и към най-малките отклонения от точната височина на тона, започнало да манипулира своя създател и го манипулирало, докато той не започнал да пищи точно сол-бемол in altissimo. Загубата на Абдул Фиглер беше тежък удар за галактическата музика, но преждевременната му смърт направи очевидна необходимостта от лампа-модератор, която би давала оценка за допустимостта или желателността на произвеждания предмет.
Както често се случва, склонноста на човека към размах във всички начинания се прояви в габаритите на първите модели. Първият образец заемаше площ от почти цял хектар.
Скоро след това, вече можеха да се видят големи предприятия работещи на новия принцип на почти всяка технически развита планета.
Крайната цел — създаване на общодостъпни машини за домашно ползване (включващ и просто мислиш за нужната ти продукция и това е всичко), изглеждаше безкрайно далече, докато този гордиев възел не е бил разсечен от гения Гордий Палкинг, работник от фабрика на Вотан.
Един прекрасен ден, по време на петминутката за мисловна релаксация, нужна за превключването от един вид продукция към друг (в конкретния случай — от семейни космояхти на санитарна техника), Гордий Палкинг щракнал с пръсти и започнал да се съсредоточава върху идеята за автоматически двулампов изпълнител на желанията с размер на обикновен битов уред.
Няма смисъл да се отрича, че от психическата устойчивост на Палкинг, както и при много други гении, е можело да се желае доста повече. Обаче, безспорно е също така, че ако не е било неговото озарение, то и досега не бихме разполагали с домашен изпълнител на желанията. Въпреки че по-късно в конструкцията му са внесени много промени, всички съвременни модели са нищо повече от усъвършенствани варианти на неговия първоначален модел.
Строго казано, главното подобрение е отстраняването от машината на една верига въведена от Палкинг, поради факта, че приятелката му преди това се е омъжила за директора на фабриката, където е работил. В момента е противозаконно да се описва в медиите за какво е служила тази верига, но прочитайки внимателно книгата „Личният живот на Гордий Палкинг“, всеки средно агресивен мъж би се досетил, за какво става дума.
Открихме седем модели, в строг смисъл „двулампови“ (т.е. имащи едновременно и визуализатор и модератор) и „автоматични“ (т.е. не изискващи залагане в тях на части от готова продукция). Всеки от тези модели струва малко повече или по-малко от двадесет и пет хиляди галакта.
На пазара се намират и значително по-евтини модели, без лампа-модератор. Тези модели не бива да купувате в никакъв случай! Например, планетата Еблис е отделена със стена на строга карантина от останалата Галактика и стене под игото на най-свирепата дикататура в историята, което се обяснява с факта, че някоя си Фобия Линч е купила за себе си подобна машина. Нейиният петгодишен син Елджин, изпадайки в ярост от отказа на родителите си да му купят сладолед и газирана вода, включил машината и пожелал тя да произвежда роботи-бойци с двуметров ръст, въоръжени с ядрено оръжие. После завзел с тяхна помощ властта на планетата и инсталирал на нея сифон за газирана вода висок един километър.
Ето моделите с които се запознахме и рекламните девизи на всеки от тях:
„Рог на изобилието“: „Богатството тръби с рог пред прага ви!“;
„Мидас“: „Подложи кофа за златото и после нищо не прави!“;
„Крез“: „Всичко, което с пари не може да се купи.“
„Неизтощим“: „Пожелахте — получихте.“;